Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Тодор Кръстев: Днешните студенти нямаше да минат осми клас през 90-те
  • Новини

Адвокат Тодор Кръстев: Днешните студенти нямаше да минат осми клас през 90-те

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
advvtodooror.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Откъдето и да се погледне 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското образование в България.
Това е уникален български празник.Празник, измислен и наложен само в България още през далечната 1916-та година.С известно прекъсване след 1944-та година се празнува и до днес. По света студентите празнуват на 17-ти ноември – международен ден на студентите. И това, че си е само наш, го прави още по-специален и интересен. Дотук със статистиката.
През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях.
Е, може би, без тази в момента.
Няма власт, която да не е искала да ги постави под контрол и мониторинг.
Няма власт, която да не е търсила тяхното съдействие в трудни за нацията и държавата моменти.

Няма и няма и да има.
Защото сплавта между младост и образованост е титанична и взривоопасна.
Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.
Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен.
Сега свирят по мачовете или в чалготеката.
Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война.
Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг за да се запишат като доброволци.
Повечето от тях не се върнаха никога на студентските банки.
Представяте ли се това да се случи днес. Май – не.
Дано да не съм прав!

През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в затвора заради „Фашизмът“ на Желю Желев.
Представяте ли си колко неразбираемо е това за днешните студенти в епохата на Интернет.
Да те окошарат заради книга!
Сега ги прибират за мари*уана, алкохол и протекъл силикон, а „Фашизмът“ на Желю им звучи на повечето като тройно дестилирана водка.
Не знам, може би леко пресолявам гозбата, но така го чувствам.
Страшна девалвация има във висшето образование у нас.
Затова ми е думата.

Уникална девалвация.
Образованието се превърна не в ценност, а в житейска потребност с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм.

И няма лошо, ако това себеустройване е подплатено с базисните знания, изискуеми за съответното образование.
За съжаление, печалната ми констатации е, че това не е така.
Завършват хуманитарни специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.
Не знам. Искам да бъда разбран правилно. И сега има мотивирани и добре подготвени студенти.

За съжаление, те не са мнозинство.
И няма как да е иначе, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.
Да, точно така – България е на първо място по брой студенти съотносими с населението на страната.
И това в голяма степен обяснява нещата.
Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.
Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще регулира и тези процеси.
А иначе – честит празник!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове
Next: Убиват баща му, изнасилват сестра му, отвличат годеницата му… и отключват звяра в него

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.