Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аделина Радева спаси мигрант от смърт на магистралата
  • Новини

Аделина Радева спаси мигрант от смърт на магистралата

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
qdeqfsdgdsgdg.png

Кошмар като от страшен филм преживяла преди дни водещата на БНТ Аделина Радева. Журналистката и съпругът ѝ Борис се натъкнали на почти безжизнен мигрант насред магистрала „Тракия“. Двамата пътували от морето към София след лятната си почивка, когато зърнали потресаваща гледка.

„На 320 километър в посока Бургас, на 30 км от Ямбол, в безпомощно състояние, по лице на асфалта, в аварийната лента, лежеше афганистанец – поне така пишеше на баджа му.

Сигналът към 112 беше подаден в 13:10 ч. Полицейският патрул и линейка от Ямбол пристигнаха в 15:30. Екипът на БНТ пристигна един час преди тях! Пица да бяхме поръчали, три пъти по-бързо щеше да дойде!“, казва съпругът на тв водещата, който е известен режисьор.

Аделина Радева веднага се обадила в Министерството на здравеопазването и благодарение на нейните връзки мигрантът, който бил полужив и без малко не издъхнал на асфалта, бил спасен и оживял.

Журналистката и съпругът ѝ не успели да разберат подробности как и защо чужденецът се е озовал там, както и какво му е било причинено, за да изпадне в безсъзнание и да бъде на косъм от смъртта. Ако не се били отзовали, можело да бъде прегазен или да издъхне заради зверската 40-градусова жега.

От 3 години насам Аделина Радева отново е част от екипа на БНТ и води централната емисия новини там. Преди това тя бе начело на сутрешния блок в Нова телевизия заедно с Виктор Николаев, с когото бяха считани за железен тандем и раздялата им бе трудно приета от зрителите.

Журналистката напусна „Здравей, България“ и медията заради неразбирателства с ръководството и се върна при старите си работодатели в БНТ, които ѝ подсигурили по-високо заплащане и повече привилегии. Като новинар в националната телевизия Радева има и повече време, за да практикува хобито си, а именно рисуването.

Миналото лято тя откри първата си изложба с авторски творби в Копривщица, която бе под наслов „Неизпратени писма“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромно щастие връхлетя фолкаджийката Бони
Next: Любимците на Дракона – зодиите, за които 2024 ще бъде ЗЛАТНА ГОДИНА според китайския хороскоп

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.