Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!
  • Новини

Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvsdfbdfbkfgbkgfkbgf.png

Славата на Адем ходжа от пловдивското село Ръжево Конаре се носи от години, още докато посрещал и помагал на хората от своята малка и схлупена къщурка.

Днес той вече живеел спокойно и уредено, а пред вратата му ежедневно имало опашки от 80 до 100 души. Но това не е за сметка на тези, на които помагам, твърди екстрасенсът. Хора от селото му казват, че все още поглеждал човека и ако е беден, му казвал да остави толкова, колкото има или му е на сърце.

Адем ходжа получава своята дарба да лекува и да променя съдби от баба си, която също била прочута ясновидка и лечителка в региона. „Баба ми знаеше много. Можеше да предсказва, да вижда бъдещето, миналото. Каза ми: „Ще умра на 5 март в 10 часа, ама ти няма да ревеш“. И наистина – като дойде тази дата, леля ми дойде и ми каза, че майка ѝ починала. Отидох да видя баба, те я приготвили вече. Дръпнах забрадката – гледам, усмихва ми се. И не ревах“, разказва феноменът.

Той твърди, че след смъртта на баба си е наследил дарбата ѝ и е поел по нейния път. Най-голямата му гордост било умението да „зарежда“ вода през екрана на телевизора. Така през 90-те „действаше“ известният в няколко континента руски екстрасенс от полски произход Анатолий Кашпировски. Паметливи си спомнят, че по време на телевизионните му сеанси мало и голямо клякало пред екраните и с трепет очаквало чудотворно изцеление.

Адем ходжа споделя, че правенето на магии отдавна не било „женска работа“.

„Да направиш магия, е грях. Ама напоследък и мъже правят. Жените пък правят най-често магии за раздяла. Например – една капка менструален цикъл, и той забравя жена си. Пръст от гроб и капка менструален цикъл правят най-страшните магии“, коментира Адем.

„Много народ ще си изпати и много болка ще понесат тези хора и семействата им. Защото от години го повтарям, ще го направя и сега – ако направиш черна магия някому, тя се връща при теб. При това неколкократно. Който иска да ми вярва, но като се опари после, да не идва да ми плаче“, казва ходжата.

Феноменът, както го наричат, имал дарбата да разчита само с поглед дали човекът срещу него има намеса в съдбата и енергийното си поле. И да я премахва в рамките на седмица или няколко месеца. В зависимост от силата и продължителността на външната намеса.

Според него имало проклятия и магии, които са в рода от поколения, но човек не знае за това и се чуди защо на него му се случват все лоши неща. До силата на екстрасенса допирали не само тежко болни, нещастни и закъсали обикновени хора, но и редица знаменитости и политици. Последният ВИП клиент на Адем бил естрадният певец Георги Христов. При ясновидеца не трябвало да отивате с нищо друго освен с чисто сърце и с истината за себе си и проблема си.

„Не се доверявайте на самозванци, те са много и ви вредят. Не си и мислете, че ще дойдете при мен с молбата да ви направя магия – било то за любов или друга. Аз такива хора директно ги гоня от дома си“, категоричен е Адем.

„Аз се допитах до него. Определено имаше последствия от неговата намеса. Някакви сили тогава се раздвижиха около семейството ми. За кратък период се случиха много случки, които съвсем не са обичайни за нашето ежедневие“, пише жена, получила помощ от екстрасенса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо
Next: Спад на цените с до 60% на повечето основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.