Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адът дойде и в България! Връхлетя истински потоп в наши села
  • Новини

Адът дойде и в България! Връхлетя истински потоп в наши села

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
bbggaresrtqrqmqaa.jpeg

Река Стряма приижда и продължава да залива селата в западната част на Подбалкана. Буйни води прииждат от всички дерета и реки от Стара планина и Средна гора в западната част на община Карлово.

Наводнени са селата Слатина, Богдан, Каравелово, Христо Даново, Столетово, Розино. Във всички села има отнесени цели улици.

Кметът на общината д-р Емил Кабаиванов е на място и ръководи дейностите по овладяване на ситуацията.

Екипи на пожарната вече извеждат хора от наводнените им къщи в Столетово, Богдан, Христо Даново, Слатина. В бедствено положение е мъж в Столетово, той е сам в двуетажна къща край язовира за спортен риболов. Човекът се е евакуирал сам на втория етаж, около къщата му е вода над 1.50 м.

Не изпускай тези оферти:

Опитите на пожарен екип да стигне до него останаха без резултат. В Столетово очакват лодки на Гражданска защита, за да изведат мъжа от опасност. Ситуацията е критична, но няма пострадали хора, заявиха от Общинския кризисен щаб, цитира Марица.

Има опасност Стряма да скъса диги и да наводни Дъбене, Войнягово и Баня. Дежурни следят нивото и съобщават непрекъснато за ситуацията там.

Във всички села стихията отнесе цели улици. Община Карлово поиска съдействие на пожарната и Гражданска защита, както и на Министерството на отбраната, за да евакуира хора и спре водата, която приижда от реките.

Формирование на 61-ва Стрямска бригада вече е в готовност да окаже помощ на място.

Въпреки че са ангажирани работници и техника от общината, те не са достатъчни за овладяване на положението, затова Общинският кризисен щаб се обърна към кметовете на наводнените села с призив хора на място да помогнат с багери и друга техника. Вече има хора с техника, готови да окажат съдействие.

За ситуацията в община Карлово е информиран областният управител. Преди броени минути Общинският кризисен щаб обяви извънредно частично бедствено положение за западната част на община Карлово.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Апокалипсис! Цели села са под вода, не могат да евакуират хората. Валежите продължават
Next: Страшно е! Топ гинеколог разкри кой е виновен за смъртта на младата родилка

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.