Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адът се стовари на главата в затвора на Кристиан Николов, който уби Милен Цветков
  • Новини

Адът се стовари на главата в затвора на Кристиан Николов, който уби Милен Цветков

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
krsinikovlaova.jpg

Съдът прие втора ключова експертиза по делото за катастрофата, при която загина Милен Цветков. Кристиан Николов се е движил с двойно по-висока от разрешената скорост и е малко вероятно да е заспал зад волана, според вещите лица.

Комплексната експертиза твърди, че връзката е пряка. Спорният момент е в това как така Милен Цветков сам е излязъл от автомобила си и направил няколко крачки, седнал е на бордюра и е пил вода.

Експертите твърдят, че причина за смъртта е спукване на аортата с размер 7 милиметра. Според тях при такава травма започва кръвоизлив, но в началото човек е в състояние да се движи и постепенно, но необратимо състоянието му се влошава.

Според експертите Кристиан Николов не е направил опит да избегне катастрофата. Той е ударил автомобила на Милен Цветков без спирачен път и със скорост два пъти по-висока от разрешената за този участък.

“Тази скорост е 99 км/ч към момента на удара. Като подсъдимият преди това е ускорявал около 250 – 280 метра и около 18 – 17 метра са при равномерно движение”, отбеляза проф. Станимир Карапетков, вещо лице.

Така автомобилът на Милен Цветков се оттласква рязко напред и завърта обратно на часовниковата стрелка на около 90 градуса. Тялото на журналиста от пълен покой рязко отскача напред със скорост 66 км/ч.

“Това са изключително високи инерционни сили на вътрешните органи, при което тялото вследствие на своята инертност се прилепя силно към седалката. При което коланът практически не влияе. Следващото движение с откат напред, но вече имаме и деформация на седалката силно напред от удара отзад. Тази седалка притиска тялото към волана, при което травмите на пострадалия са съществени и комплексни”, уточни проф. Станимир Карапетков.

Критичните за Милен Цветков травми са две – едно частично и едно пълно разкъсване на аортата. Заключението на експертите е, че второто в рамките на минути неизбежно води до смърт, независимо дали и колко бързо се окаже медицинска помощ. Пак според експертизата вероятността подсъдимият Кристиан Николов да се е унесъл или заспал зад волана е много малка.

“Въздържаме се от категорично мнение поради въздействието на наркотиците. При унасяне и заспиване автомобилът се отклонява бавно наляво или надясно, защото ръцете не са симетрично разположени на волана”, каза още проф. Станимир Карапетков.

В случая обаче няма отклонение от траекторията на движение, тя е успоредна на разделителната лента на пътното платно, а скоростта се увеличава – вместо да намалява. Заключението, че Кристиян Николов е бил под въздействието на наркотици стана причина защитата му да поиска повторен разпит на експерта, правил химическата експертиза.

“Защото той даде заключение от медицински характер, а няма такова образование. Той е химик. Нека да съберем всички доказателства, да изслушаме психиатричната експертиза, която е следващия път. Да видим колко всички тези неща, които слушахме вчера и днес са оказали влияние на крайния резултат”, уточни Константин Симеонов, адвокат на Кристиан Николов.

Съдът отказа повторен разпит на вещите лица, установили концентрацията на наркотици в кръвта на Кристиан Николов.

В следващото заседание ще бъде изслушана съдебно-псхилогическата експертиза. Именно тя е тази, която ще каже дали и ако да, как откритите кокаин, амфетамин и марихуана в кръвта на Кристиян Николов са повлияли на неговите реакции.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 13-годишно момче почина, след като негови връстници го пребиха до смърт в училище
Next: Продават къщи за около 26 стотинки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.