Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адът слезе на земята. Изтребител се заби в жилищна сграда и разруши всичко
  • Новини

Адът слезе на земята. Изтребител се заби в жилищна сграда и разруши всичко

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
ziiteibieuqlralra.jpg

Изтребител е изгубил контрол и е паднал върху жилищна сграда в Китай, предаде ББС.

Самолетът е паднал върху частна сграда в град Сянян

Най-малко един човек загина, а други бяха ранени след падане на изтребител на ВВС на Китай върху жилищна сграда в провинция Хубей, съобщи Централната телевизия на Китай.

Става въпрос за реактивен самолет J-7. Информацията за инцидента е потвърдена и от Би Би Си, предаде Дарик. Уточнява се, че самолетът е изпълнявал учебен полет.

Самолетът е паднал върху частна сграда в град Сянян и частично я е разрушил. Загиналият и пострадалите са местни жители.

Chengdu J-7 е изтребител на Китайската народна република . Той е лицензионна версия на съветския МиГ-21 Микоян-Гуревич и по този начин споделя много прилики с МиГ-21.

Самолетът е въоръжен с ракети „въздух-въздух“ с малък обсег, инфрачервени самонасочващи се и предназначени основно за битки въздух-въздух на малък обсег. Самолетът се използва и за близка въздушна поддръжка.

На 30 март 1962 г. Съветският съюз и Китай подписаха споразумение за трансфер на технологии , отнасящи се до МиГ-21.

Твърди се, че докато различни комплекти, компоненти, завършени самолети и свързани документи са били доставени на самолетния завод в Шенян , проектната документация е била непълна и китайските дизайнери са положили усилия да проектират самолета сами. Въпреки че двата самолета са много сходни, областите на разлика включват хидравличните системи и вътрешните горивни устройства.

Съобщава се, че през март 1964 г. вътрешното производство на J-7 е започнало в авиационната фабрика в Шенян , но поради различни фактори, включително Културната революция, масовото производство е наистина постигнато едва през 80-те години на миналия век. С времето са разработени множество модели на J-7, включващи подобрения в области като въоръжението, авиониката и дизайна на крилото.

Самолетът се управлява основно от ВВС на Народноосвободителната армия на Китай, но много международни оператори са закупили свои собствени J-7. Извън Китай най-големият оператор на J-7 са военновъздушните сили на Пакистан . Няколко нации, включително Зимбабве , Танзания и Шри Ланка , използваха този тип самолети.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ
Next: Петков сипе сурови закани след извънредния коалиционен съвет

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.