Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ад в Гърция: Ликвидираха богаташко семейство, страшно е
  • Новини

Ад в Гърция: Ликвидираха богаташко семейство, страшно е

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
dvlksdfkvkfdkbkfbgfb.png

В понеделник сутринта в 10:20 ч. в Глифада 70-годишен въоръжен мъж нахлува в корабна компания.

Според съобщенията трима души са загубили живота си. Това са Елиас Кукуларис (ръководител на техническия отдел), Антонис Власакис (съпруг на Деспина Карнесис) и Мария Карнесис (сестра на основния акционер Спирос Карнесис), съобщава гръцката медия tanea.gr.

Четвъртият загинал е извършителят, който се е самоубил в мазето на сградата с пушката, която е намерена до него.

Две жени, които египтянинът е заключил в тоалетната, са били отведени в болница „Асклепий Вула“ като предпазна мярка.

Въоръженият мъж от египетски произход е работил години наред в компанията и е бил уволнен, а освен това е бил пазач в къщата на семейство Карнези в Петалос.

След като заобиколил системите за сигурност, той влязъл в помещението от паркинга, качил се на мецанина, където открил огън по двама души, а след това се преместил на втория етаж, където застрелял третия човек.

В полицейския участък била вдигната тревога, когато някои от работниците успели да излязат от сградата и да се обадят на телефон 911 с молба за помощ.

Сили на гръцката полиция хора от екипа SWAT се втурнали към мястото и влезли в сградата, както и двама преговарящи, за да убедят стрелеца да се предаде.

Операцията по откриването му започнала в 11:15 ч., тъй като по първоначални данни египтянинът се криел на втория етаж в офисите на компанията. В крайна сметка малко преди 12:00 ч. се разбра, че 70-годишният мъж е сложил край на живота си.

Според говорителката на гръцката полиция Констанция Демоглиду първите полицаи са пристигнали на улица Артемизиу две минути след сигнала за пожар; пристигнали са полицейски преговарящ и хора от екипа SWAT, които са извели служителите, преди извършителят да бъде намерен мъртъв.

„По-малко от две минути по-късно пристигнаха полицаи от екипа за спецоперация и отряда за борба с тероризма, а след това на мястото на инцидента пристигнаха преговарящ и екип за борба с тероризма, които проведоха операция във вътрешността на сградата, като извлякоха служителите от компанията. Впоследствие е установено, че незаконните действия на извършителя са довели до смъртоносното нараняване на трима души, включително собственика на компанията.

Извършителят, който работел за семейството, бил открит мъртъв в район, различен от този на тримата починали във фирмата, като пистолетът бил до него. Вероятно се е прострелял в главата“, се казва в изявлението на г-жа Демоглиду.

Служителите на компанията са в шок, а властите са поставили под микроскоп охранителните камери на сградата и показанията на служителите на компанията, които ще хвърлят светлина върху случая.

„Чухме изстрел. Побягнахме да се скрием, страхувахме се, че животът ни ще свърши“, разказват очевидци пред MEGA.

„Беше решил да убие колкото се може повече хора“, казва шокиран служител на компанията.

Друг разказва, че всички са били в офисите си, когато са чули изстрелите: „Бяхме в офисите и чухме изстрели. Не знаехме какво се е случило. Това беше един стар служител на компанията, когото наричахме Ари и който беше уволнен отдавна. Явно е искал да си отмъсти на шефовете. Крещеше на всички да напуснат и удряше целенасочено хората“.

Материалът Ад в Гърция: Ликвидираха богаташко семейство, страшно е е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенци масово бягат от чужбина, а това са причините
Next: Знаете ли какво означава символът пеперуда на пералнята? Повечето от нас представа нямат колко е полезна функцията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.