Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Азис влиза в политиката?
  • Новини

Азис влиза в политиката?

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
aaaisziaisiais.jpg

Свикнахме с честите избори напоследък. С наближаването на конкретния ден положението става още по-горещо, особено ако Азис реши да заговори за влизане в политиката.

 

В Инстаграм профила си изпълнителят реши да отговори на няколко въпроса на фенове. „Кога ще се кандидатираш за президент?, пита последовател, а отговорът на Азис гласи: „Още не е дошъл моментът. Има време за всичко“.

 

Не изпускай тези оферти:

Това събуди допълнително любопитство у феновете му, които започнаха да го навиват да действа. „Ти си човекът глас на България. По-добър от теб няма!“, казва фен.

Допълнително Азис коментира, че би правил дует с американски изпълнител, който има повече гледания от него.

 

„За да мога, да се махна от тук веднъж за винаги“, допълва изпълнителят.

Още клюки:

Най-актуалната Мис Силикон Жасмина Стоичкова се радва на нова любов, след като преди няколко месеца стана ясно, че се е разделила с предишния си приятел. Чаровната брюнетка е намерила нова тръпка, с когото се глези в момента в Кан.

От сторитата на силиконката става ясно, че е на много луксозна почивка с новия си възлюбен. Наш достоверен източник издаде, че тайното й гадже има транспортна фирма, което обяснява солидните финанси, които пръска за една почивка в Кан.

Жасмина не спира да дразни конкурентките си с лъскав и скъп живот. Тя се похвали, че е отседнала в много скъпа вила с прекрасна гледка, а с новото й гадже не спират да обикалят топ заведения, където са изкушени да опитат от най-хубавите ястия, каквито има само там.

В Кан влюбената двойка обикаля с луксозно кабрио, а Жасмина гордо вее косите си на стори, с което със сигурност е подразнила много завистници. „Живот си живееш“, пишат й нейни последователи в Инстаграм.

Още клюки:

Гъби гиганти набра мъжът на Антония Петрова – Ивайло, пише България Днес. Бизнесменът, който е женен за миската, се похвали със зеленчуци рекордьори.

Любимият на Тоца е събрал килограми гъби – манатарки, масловки, сърнели и печурки, които открил край Банско.

Доволна от „улова“, Петрова веднага изчетка своя съпруг, а по-късно сготви гъбите и сътвори чудна вечеря.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шопинг преди зимата: Българи носят ботуши, палта и завивки от Одрин
Next: Извънредно! Разби се български щурмовик бомбардировач в Безмер! Пилотът е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.