Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Азис проговори за истинското си име, не бил Васил, и за бебето от снимките, за което никой нищо не знае
  • Новини

Азис проговори за истинското си име, не бил Васил, и за бебето от снимките, за което никой нищо не знае

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
azasiasitasot.png

В навечерието на Коледа Азис, заедно с майка си Гергина, споделиха интересни факти за живота си.

„Вечно работехме, постоянно бяхме в движение. Празнували сме Коледа при майка ми и баща ми. Родих го в затвора, беше тежък период. Взеха го веднага и го занесоха в детско отделение.

Бях на 21 години. В онези времена търговиите бяха забранени. Турци и сърби ни караха забранена стока – дънки, пуловери и ги продавахме. По това време се осъждаха подобни неща”, разказа майката на певеца.

Разказаха, че имат не само ромски, но и гръцки и турски корени.

Не изпускай тези оферти:

В началото Азис не се е казвал Васил, а е бил Станислав, кръстен на бабите си. Баща му обаче като чул, настоял да му сменят името му.

„Майка ми ме научи на най-важното – да прощавам. Утре този човек може да ти потрябва. Винаги се извинявам”, разказа Азис.
Майка му разказа как се е чувствала от различната му ориентация..

„Една майка винаги усеща детето си. По онова време всичко беше табу. Приемаш всичко, когато обичаш, дори това”.

„Винаги ми е било странно защо трябва да крия ориентацията си. Открито заявявах какъв съм. Беше стрес за нея когато бях много изявен, но бързо й мина”, каза още Азис.
Той отказва да коментира снимките, които публикува преди време в социалните мрежи, с бебе в ръце. Водещата го попита кое е то.

„Няма да коментирам нищо за семейството ми. Моите деца са табу в медиите. Много обичам бебето, друго няма да кажа. Не е дете на моите приятели, за които също се изписа. Те по никакъв повод не позволяват децата им да бъдат снимани”, категоричен е певецът.

„Аз обичам всичките си внуци”, допълни загадъчно го майка му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дуейн Джонсън се връща в магазина, от който е крадял като дете, за да поправи грешката
Next: Зодиите които задължително трябва да игpaят пo- чecтo тoтo, зaщoтo имa шaнc дa cтaнaт милиoнepи – нe пpoпуcкaйтe шaнcoвeтe cи днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.