Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите
  • Новини

Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
uihihiyighihgi.jpg

За да бъдат наети на работа или да излязат да хапнат в заведение, хората с едро телосложение често са изправени пред дискриминация. Независимо дали е умишлено или не, погледите могат да бъдат нараняващи и да причинят комплекси у човека, който ги получава. Мари Саутард Оспина разказва за опита си да бъдеш закръглена жена на плажа в статия за Бустъл.

 

Резюме
Грософобията, нейното ежедневно въздействие: Свидетелството на Мари Саутард Оспина

Заради диктата на обществото по отношение на идеалното тегло, закръглените хора редовно се открояват. Въпреки че наистина голяма част имат здравословни проблеми, причиняващи наднормено тегло и затлъстяване, необоснованите негативни реакции са многобройни. Това явление илюстрира грософобията: враждебност към закръглени хора, основана на идеята, че тези хора са дебели по тяхна вина.

Грософобията, нейното ежедневно въздействие

Хапливи коментари, враждебни нагласи, предизвикващи чувство за вина и погледи, изпълнени със съжаление…

Има много грософобски реакции от някои хора. Това явление се среща почти ежедневно от хора с наднормено тегло във всички области на техния живот. Всъщност закръглените хора се сблъскват с негативни забележки в медицинската среда, налагат им се диети (без да бъдат питани) или дори откази да дарят кръв, а в професионалната среда е по-малко вероятно да бъдат наети и да се получат повишение.

Ежедневно им е по-трудно да се обличат, да пътуват с градски транспорт, да имат право на животозастраховка.

Вивиан Гакиер, президент на асоциацията Allegro Fortissimo, за подкрепата и съдействие на хора с едро телосложение, свидетелства за усещането за „климат против мазнини“ във Франция и впечатлението, че борбата срещу затлъстяването се е превърнала в борба срещу хората с наднормено тегло.

За съжаление, грософобията е реалност и засяга всички, особено след демократизацията чрез социалните мрежи, където може да се видят стотици хиляди коментари, внемяващи на хората с наднормено тегло чувство за вина и обидно усещане. Жертвите на грософобия винаги са многобройни, вариращи от известни личности до обикновени съвсем обикновени хора.

Мари Саутард Оспина, млада жена, разказва опита си като пълничка в статия за Bustle .

Свидетелството на Мари Саутард Оспина

С наближаването на слънчевите дни и пътуванията до плажа много жени минават на диета. Обратно, Мари Саутард Оспина реши вместо това да се вдъхнови от тенденцията, че всяко тяло е тяло за плаж и че всеки трябва да се чувства достатъчно добре за себе си, за да се покаже по бански.

И така, докато беше на почивка в Испания, тя реши да облече за първи път бански от две части, показвайки извивките, целулита, стрии и белези . Придружена от партньора си, тя се разхождаше по плаж, пълен с туристи, и забеляза няколко вида реакции. Някои бяха позитивни, хората бяха неутрални, не я гледаха и не й даваха широки усмивки, докато други бяха по-негативни.

Тя разказва за едно от най-поразителните негативни поведения за нея, това на няколко млади хора, които й се подиграха. Младият мъж я видя да минава и се усмихна, а след това принуди приятелката си също да я погледне. Тогава те открито й се присмяха.

За щастие, нейният опит не беше изцяло отрицателен, тъй като тя забеляза, че много жени със закръглена фигураа са облечени със същия вид бански и се пошегува, че през цялото това време тя сигурно е ходила на грешни плажове!

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж отказва да настани парализираната си съпруга в старчески дом и предпочита да пътува по света с нея
Next: Търговец издаде тайната: Ето как да изберете най-вкусната и сочна диня, но има и рискове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.