Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно
  • Без категория

Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Screenshot_17

Преди пет години се ожених. Съпругът ми и аз имаме десет години разлика: аз съм на 30, той е на 40.

Преди това наемахме апартамент и плащах значителна част от приходите си за наем, оставяйки само няколко хиляди за лични нужди. Съпругът винаги приемаше тези пари и плащаше за жилище.

По-късно решихме да вземем апартамент на кредит. Продължих да му превеждам същата сума и така спестихме капарото, а родителите ни помогнаха с ремонта. След това съпругът ми предложи разделяне на бюджета: той поема сметките за ипотека и комунални услуги, а аз плащам за хранителни стоки и спестявам за почивка.

Отначало ми се стори странно, защото в моето семейство всичко беше различно. Но все пак се съгласих. Вече четвърта година живеем така. Естествено, добре е, че имам собствени пари, с които мога да разполагам свободно, но някои моменти ме объркват.

Например, внезапно, ако съпругът ми трябва да плати за хранителни стоки (да речем, че нямам пари), той определено изисква тези пари да му бъдат върнати. Това наистина ме наранява. Винаги съм си представяла съпруга си като силен мъж, зад когото ще съм като зад каменна стена. Но всъщност все по-често се чувствам като негов съсед, който просто върна дълга.

Наскоро се случи една случка, която много ме обиди. Поръчах пица и помолих мъжа ми да плати в брой, защото забравих да посоча плащане с карта. Казах му, че ще върна парите, но после просто забравих. Но на следващия ден ми напомни, че му дължа 30 лева. Чувствах се неловко. Разбирам, че съм забравила да върна дълга, но не го ли е срам да изисква такова нещо?

Съпругът ми никога не ме глези, не ми купува нищо просто така, поне някаква дреболия или екстри. Трудно ми е да изразя всичките си чувства, но ми натежава на сърцето. Понякога имам чувството, че губя връзка с него като съпруг. Ние сме повече като партньори, отколкото като семейство.

Все повече се чудя какво ще стане ако изляза в майчинство. Губя желание да продължа да живея с него. Вътре зрее въпросът: струва ли си тази връзка да бъде спасена? Или е по-добре да изберете развод? Може би някой има опит с подобни ситуации?

Continue Reading

Previous: Решиха за коледните добавки към пенсиите
Next: Издаде се: Това е голямата любов на Натали Трифонова!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.