Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Акад. Денков хвърли бомба и разби голям политически мит! Може да загубим много
  • Новини

Акад. Денков хвърли бомба и разби голям политически мит! Може да загубим много

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
hthfgdhgfhgf.png

“Трябваше да стартираме много бързо работата във всички сектори и резултатите са вече видими. Приехме и управленска програма.

За съжаление при подготовката на програмата се сблъскахме с проблеми, които са онаследени от предишното правителство”, това заяви премиерът Николай Денков на извънредна пресконференция.

“Буквално от първия ден трябваше да гасим пожари в повечето от министерствата. Трябваше да допълним управленската програма с нови задачи и работата по тези пожари да отнеме много време и усилия на екипите”, посочи той.

“Става дума за милиарди левове и за сериозно забавени реформи и действия, от които могат да произтекат загуби за българските граждани. В някои от случаите става дума за очевидни управленски грешки и нарушение на правилата”, посочи той.

“Искам да разбия един мит от последните седмици – че служебните правителства работят безгрешно. Във всяко правителство има екипи и министри, които работят много добре и такива, които не се справят с работата си, затова трябва да се оценяват индивидуално”, каза още той.

“Ще започна с обобщение на бюджета. Служебното правителство наруши закона, като не представи през ноември миналата година предложение за бюджет.

След това предложи бюджет със заложен дефицит от 6,4%, който е раздут по причини, които тепърва ще се установяват”, даде за пример акад. Денков.

“По плана за възстановяване и устойчивост има забавяне. Реформи и инвестиции, които трябваше да са завършени до декември миналата година, са изпълнени на половина.

В момента ние сме в риск тези средства от второто плащане, да не бъдат получени до края на 2023 г. Говорим за 1,4 милиона лева.

Само дотук говорим за 3,4 милиона лева, плюс приходите от Българския енергиен холдинг”, поясни премиерът.

Денков даде за пример и пропуски с медицинските хеликоптери.

“Тол таксите за превозвачите. Половин година на превозвачите е обяснявано, че ще има промени. Обяснявано им е, че ще имат намаления. Влизайки редовното правителство вижда, че това не е направено, Ето още един пожар.

Без да навлизам в подробности, само ще спомена – ВиК системите, инхаус процедурите, магистралите. Има проекти за 600-700 хиляди левове, които не са започнати”, каза още Денков.

По думите му са започнали законодателни инициативи, които създават проблеми и сега трябва да бъдат преправяни.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците от НИМХ ни отчаяха, истински мор ни чака днес
Next: Паметникът на Съветската армия си отива!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.