Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Акад. Денков хвърли бомба и разби голям политически мит! Може да загубим много
  • Новини

Акад. Денков хвърли бомба и разби голям политически мит! Може да загубим много

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
hthfgdhgfhgf.png

“Трябваше да стартираме много бързо работата във всички сектори и резултатите са вече видими. Приехме и управленска програма.

За съжаление при подготовката на програмата се сблъскахме с проблеми, които са онаследени от предишното правителство”, това заяви премиерът Николай Денков на извънредна пресконференция.

“Буквално от първия ден трябваше да гасим пожари в повечето от министерствата. Трябваше да допълним управленската програма с нови задачи и работата по тези пожари да отнеме много време и усилия на екипите”, посочи той.

“Става дума за милиарди левове и за сериозно забавени реформи и действия, от които могат да произтекат загуби за българските граждани. В някои от случаите става дума за очевидни управленски грешки и нарушение на правилата”, посочи той.

“Искам да разбия един мит от последните седмици – че служебните правителства работят безгрешно. Във всяко правителство има екипи и министри, които работят много добре и такива, които не се справят с работата си, затова трябва да се оценяват индивидуално”, каза още той.

“Ще започна с обобщение на бюджета. Служебното правителство наруши закона, като не представи през ноември миналата година предложение за бюджет.

След това предложи бюджет със заложен дефицит от 6,4%, който е раздут по причини, които тепърва ще се установяват”, даде за пример акад. Денков.

“По плана за възстановяване и устойчивост има забавяне. Реформи и инвестиции, които трябваше да са завършени до декември миналата година, са изпълнени на половина.

В момента ние сме в риск тези средства от второто плащане, да не бъдат получени до края на 2023 г. Говорим за 1,4 милиона лева.

Само дотук говорим за 3,4 милиона лева, плюс приходите от Българския енергиен холдинг”, поясни премиерът.

Денков даде за пример и пропуски с медицинските хеликоптери.

“Тол таксите за превозвачите. Половин година на превозвачите е обяснявано, че ще има промени. Обяснявано им е, че ще имат намаления. Влизайки редовното правителство вижда, че това не е направено, Ето още един пожар.

Без да навлизам в подробности, само ще спомена – ВиК системите, инхаус процедурите, магистралите. Има проекти за 600-700 хиляди левове, които не са започнати”, каза още Денков.

По думите му са започнали законодателни инициативи, които създават проблеми и сега трябва да бъдат преправяни.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците от НИМХ ни отчаяха, истински мор ни чака днес
Next: Паметникът на Съветската армия си отива!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.