Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ако имате глава зеле и шепа кайма, не бързайте със сармите! Завъртете тази ЦАРСКА запеканка и ще ви целуват ръцете!
  • Без категория

Ако имате глава зеле и шепа кайма, не бързайте със сармите! Завъртете тази ЦАРСКА запеканка и ще ви целуват ръцете!

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_26

Това е едно много вкусно ястие, което обикновено се приготвя с кисело зеле и се нарича от мнозина „отворени“ сарми. Моята версия обаче се приготвя с прясно зеле и по малко необичаен начин.

 

не е необходимо да се пържи предварително и съдържа много малко мазнина. Всичко се нарязва и смесва, след което се пече.

Ако не сте го пробвали, непременно го направете, ще останете изумени от вкуса. Всички, които са вегетарианци, вместо кайма могат да използват соеви трохи (предварително накиснати във вода и отцедени), ястието също става вкусно. Ето рецептата за невероятната Царска запеканка със зеле и кайма :

Царска запеканка със зеле и кайма

Продукти:

  • 550 г бяло зеле
  • 2 супени лъжици лимонов сок (40 мл)
  • 2 зелени чушки
  • 1/2 червена чушка
  • 3-5 скилидки чесън
  • 1 глава лук
  • 1 морков
  • 350 г кайма
  • 1 чаена лъжичка сол ( 10 г)
  • щипка различни подправки (черен пипер, джинджифил, куркума, мента, чили, риган)
  • 1/2 връзка пресен магданоз

И ОЩЕ:

  • 2 супени лъжици брашно (25 гр.)
  • 2 яйца
  • 4 супени лъжици прясно мляко (80 мл)
  • 2 супени лъжици зехтин (40 мл)
  • 1 супена лъжица доматено пюре (20 гр.)
  • настъргано сирене/чедър (30 бр. г).

Приготвяне:

Измийте зелето и го почистете от горните листа, а ако е голямо го разполовете, трябва ви около половин килограм бяло зеле. Нарежете го на малки ленти като за салата (може и малко по-едро).

нарязано зеле

Снимка: YouTube

След като нарежете цялата зелка на ситно, я полейте с две супени лъжици лимонов сок и разбъркайте добре. Оставете зелето настрана да омекне малко, докато приготвите останалите зеленчуци.

зеле с лимонов сок

Снимка: YouTube

Измийте зеленчуците, почистете ги и ги отцедете. Дългите зелени чушки се разполовяват надлъж и напречно, след което се нарязват на ситно. Нарежете и дивия лук (може и пресен копър) на ситно.

зеленчуци запеканка

Снимка: YouTube

Направете същото с червения пипер, чесъна и лука, а моркова настържете на едрата страна на рендето. След това добавете всички нарязани зеленчуци към зелето и разбъркайте добре, за да може всички съставки да се разпределят равномерно.

ситно нарязани зеленчуци

Снимка: YouTube

микс зеленчуци

Снимка: YouTube

Към цялата тази смес се добавя каймата. Няма нужда да я пържите предварително, така че това е красотата на тази рецепта. Всичко е просто, без излишни мазнини и мръсни съдове.

зеленчуци с яйца

Снимка: YouTube

Овкусете с чаена лъжичка сол и различни подправки по ваш вкус. Можете да добавите по половин чаена лъжичка черен пипер, чили, червен пипер, куркума, джинджифил, мащерка, мента, риган или каквото ви харесва. Добавете две супени лъжици брашно, 2 яйца, 4 супени лъжици мляко, 2 супени лъжици олио и една супена лъжица гъсто доматено пюре.

Разбъркайте добре, докато всички съставки са добре балансирани и комбинирани. Намаслете огнеупорния съд/тава, след което разпределете равномерно цялата смес и я заравнете. Поръсете червен пипер на прах отгоре или който обича пикантен сос от стриди. Сложете да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато добие приятен златист цвят.

сурова запеканка

Снимка: YouTube

зелева запеканка

Снимка: YouTube

Извадете тавата от фурната, поръсете отгоре малко настърган кашкавал, малко наситнен магданоз или други подправки и я сложете отново за още половин час, докато се разтопи и покафенее.

готова запеканка

Снимка: YouTube

готова запеканка

Снимка: YouTube

Оставете леко да се охлади, след което сервирайте.

запеканка зеле и кайма

Снимка: YouTube

порция запеканка

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия! В Самоков син откри майка си в дома ѝ, но за съжаление твърде късно…
Next: Един съсед ме помоли да се преструвам на негова съпруга за 15 минути и аз не отказах, но не знаех какъв подарък ме очаква

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.