Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако имате тази монета в джоба си, то знайте, че струва 4,2 милиона долара
  • Новини

Ако имате тази монета в джоба си, то знайте, че струва 4,2 милиона долара

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
moasntnasntast.jpg

В САЩ беше продадена на търг рядка монета от 1913 година. Това съобщи Fox Business.

Монетата е наречена „Уолтъновата главата на свободата“ и е една от само петте, известни на колекционерите. Цената на лота бе $4,2 милиона.

Изследователи от Смитсониън смятат, че монетите са сечени в началото на 1913 г., но никога не са влезли в обращение, тъй като дизайнът с главата на Статуята на свободата на обратната страна и римската цифра V на лицевата страна е бил оттеглен.

Точният брой на издадените монети не е известен, а наличните пет екземпляра са смятани за едни от най-редките и най-скъпите в американската нумизматика.

Не изпускай тези оферти:

Закупена от GreatCollections, монетата „Walton’s Liberty Head“ е кръстена на колекционера Джордж Уолтън. Открита е едва през 2003 година. Преди това най-редкият никел повече от 40 години е лежал в шкафа на бившия собственик, който загинал при автомобилна катастрофа в края на 60-те години.

Оттогава монетата е сменяла собствениците си няколко пъти. Последният й собственик е семейство, закупило артефакта през 2018 година.

По-рано беше съобщено, че на търг бе продадена най-рядкото австралийско пени от 1930 година. Монетата е изсечена по погрешка през 1929 година по време на Голямата депресия.

Още за монети:

Актрисата Ана Мей Уонг е първата азиатска американка, която ще бъде представена на американска валута. Монетният двор на САЩ от 24 октомври започва да пласира над 300 милиона монети от 25 цента с лика на известна навремето американска актриса от китайски произход.

Вентрис Гибсън, директор на Монетния двор, описва Уонг като „смел защитник, който се бореше за по-голямо представителство и повече значими роли за азиатските американски актьори“.

„Това тримесечие е предназначено да отразява широчината и дълбочината на постиженията на Анна Мей Уонг, която преодолява предизвикателствата и пречките, с които се сблъсква през живота си“, каза Гибсън, предаде „Телеграф“.

Изображението

На монетата е изобразена актрисата, отпуснала глава на ръката си с бретон от епохата на флапър, докато е обрамчена от точки, които представляват светлини на шатрата.

„Много изтъкнати актьори от 20-те и 30-те години на миналия век са виждали името си в рамка от електрически крушки върху шатрите на киносалона, така че реших, че има смисъл да изобразя Ана Мей Уонг по този начин“, каза Емили Дамстра, която е проектирала монетата за Монетния двор на САЩ.

Кариера

Ана Мей Уонг е родена в Лос Анджелис през 1905 г. в семейството на китайски имигранти. Нейното истинско име е Уонг Лиу Цонг, но по-късно приема сценичното Ана Мей Уонг. Кариерата й обхваща киното, телевизията и театъра. Тя се появява в повече от 60 филма, като някои от най-известните й филмови заглавия включват криминалната мистерия „Дъщерята на дракона“ от 1931 г., „Шанхайски експрес“ от 1932 г., в който тя играе заедно с Марлене Дитрих, и „Дъщерята на Шанхай“ от 1937 г.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди гърци идват към България
Next: Синоптик ни смрази: Зимата идва! Първи сняг пада в началото на ноември

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.