Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако има неприятна миризма в хладилника, бучка захар върши чудеса – Ето как да я използвате
  • Новини

Ако има неприятна миризма в хладилника, бучка захар върши чудеса – Ето как да я използвате

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
vsdfvdfvfghgjhgjhg.png

Често пъти неприятната миризма в хладилника идва от самите хранителни продукти, които съхранявате в него. Ето защо най-напред трябва да проверите дали нещо не се развалило, тъй като това би била най-вероятната причина. Вече има и по-напреднали технологии, които се грижат в хладилника да няма бактерии и миризми. Ето и няколко съвета по темата:

Основно почистване

 

Ако сте се уверили, че всички продукти са в добро състояние, но все пак долавяте неприятна миризма, най-добре е да направите основно почистване на хладилника. Изпразнете го напълно и с помощта на правилните почистващи препарати третирайте абсолютно всяка повърхност. Източникът на миризмата са бактерии, които са се натрупали в някой ъгъл, затова се уверете, че не пропускате нито една част от вътрешността на хладилника.

Абсорбенти за миризми

Недостатъчното охлаждане може да увеличи влажността в хладилника и заедно с това растежа на мухъл и бактерии. Аборбентите с активен въглен (продават се най-често във формата на малки кутийки) елиминират влагата, окисляването и миризмите, причинени от хранителните остатъци.

Лимони под всякаква форма

 

Със сигурност сте виждали хладилници, в които има лимон, разрязан на половина. Това определено не е най-естетически издържданото решение, но е изключително ефективно, защото лимонът е особено полезен при справянето с неприятните миризми.

Ако не искате да държите парчета лимон в хладилника си, можете да сипете лимонов сок в съд, който не е напълно херметичен, което също ще свърши работа.

Обичате ли аромата на кафе?

Друг начин за справяне с проблема е да държите кафе в хладилника. Освен че абсорбира миризми, самото то има силен аромат, който надделява над останалите. Този вариант обаче е подходящ само за любителите на кафе, защото в по-дългосрочен план ароматът му ще се разнесе из целия хладилник.

Содата бикарбонат винаги работи

 

Бикарбонатът също помага при справянето с неприятните миризми в хладилника. Може да сипете малко в някакъв съд или директно да оставите отворено пакетче сода в хладилника. Два дни ще са достатъчни, за да „пречисти“ вътрешността на уреда.

Оцетът, не винаги

 

За разлика от содата директното прилагане на оцет не е препоръчително. Ако го изсипете по повърхностите или в някоя купа, която после оставите в хладилника, най-вероятно ще решите проблема с неприятната миризма в него, но оцетът ще попие във всички останали продукти.

Затова е най-добре да използвате парче хляб, напоено с оцет. Това ще забави разпространението на оцета из цялата вътрешност на хладилника, а в същото време ще отстрани неприятните миризми.

Имате късмет, ако сте си правили барбекю

Не всеки има дървени въглища подръка у дома, така че това не е най-практичното решение, но ако скоро сте си правили барбекю, може да използвате остатъка от въглищата по по-нестандартен начин.

Просто оставете няколко парчета вътре в хладлника и за два дни ще видите как всички неприятни миризми ще изчезнат.

Continue Reading

Previous: Извънредно: Спецакция в централата на Лев Инс, сградата е блокирана
Next: Драма в ефир: Зрителите попиляха Денсинг старс

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.