Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако искате да станете богати за кратко време Купете 100 декара земя и засадете Царско дърво
  • Новини

Ако искате да станете богати за кратко време Купете 100 декара земя и засадете Царско дърво

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
casraksrasogkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Засадете царско дърво и ще увеличите финансовото си състояние. Нов начин за сравнително бързо влизане в „Клуба на милионерите” набира популярност в съседните ни Македония и Сърбия. Земята и в двете държави, както и у нас е в изобилие, а цените й са все още сравнително ниски.

А и повечето хора имат наследствени парцели, затова прилагането на този начин е достъпно и лесно. Идеята е да се засее собствена земя с пауловния или както го наричат съседите „Царско дърво”, а у нас е известно и като „Дървото на бъдещето”. Това е специален хибрид, който тръгва от Китай, но балканския климат му подхожда.

Това растение се счита за уникално, поради изключително бързият си растеж. Прираст, като този на пауловнията от 0.7 до 1куб. м. за 7-8 години е несравним, с който и да е друг дървесен вид.

Бързият растеж на този дървесен вид го прави особено ценен за засаждане на големи промишлени масиви, на опожарени гори, табани и свлачища. За разлика от други видове, Пауловния достига височина от 5–10 метра само за 2 до 4 години.

То дава качествена дървесина, лека, здрава и стабилна и съхнеща бързо на въздух.

Вътрешността й е гладка и фина, без дефекти и затова е много търсена на европейския пазар. Тя е устойчива на счупвания, усукване и деформации и дава невероятен резонанс, ако с нея се облицоват музикални зали.
Използват се и листата, от които може да се добива биоетанол.

Те са богати на азот и протеини, с тях могат да се хранят животни, а и някои лекарства се поризвеждат от съставките им. Цветовете са красиви, но и полезни. Използват ги за лечебни чайове и сиропи.

Ето и една предварителна оценка на бизнеса с пауловния при наличието на парцел от 100 декара и разчет от 8 години:

Разходи

-Разходи за изграждане на плантацията- 100 000 лева

-Разходи за отглеждане, орязване, напояване- на декар за година – 300 лева или за 100 дка- 240 000 лева

-Разходи за труд по плантацията -150 000 лева
ОБЩО:490 000 лева

Приходи (Песимистичен сценарий)

-добив от декар-50 кубика на трупи, от 100 дка-5000 кубика по 200 долара средна цена =1 000 000 долара или около 1 700 000 лева.

Засадете царско дърво и станете богати!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямата певица Паша Христова си отива от този свят бременна и влюбена
Next: Попитах снаха ми какво да купя на внучката си за рождения й ден и отговорът й ме изкара извън релси

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.