Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако искате много едри малини, през март налейте под всеки храст по 2 литра от тази течност
  • Новини

Ако искате много едри малини, през март налейте под всеки храст по 2 литра от тази течност

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
dfvsdbdfnghnghnhg.png

За да влязат в режим на обилно плододаване малините , трябва да започнете грижите още през март.

През пролетта трябва да се обърне специално внимание на малините. Има 5 златни правила :

Резитбата на малините зависи от това дали храстът е „летен“, който ражда през две години или есенен, носещ едногодишни малини.

Най-добре е храстите да се подрязват след прибиране на реколтата в края на есента, зимата или началото на пролетта, преди храстът да се събуди.

При двугодишните малини обикновено след беритбата клонките им изсъхват, затова е необходимо веднага след това да се отрежат близо до земята.

Оставете 4-6 издънки на всеки храст, докато най-буйните клони могат да бъдат отрязани под ъгъл при първата пъпка. Това помага на растението да се разклони.

Когато страничните издънки достигнат дължина 30-40 см, те трябва да се отрежат, което насърчава развитието на други издънки и увеличава многократно добива на малини.

 

Ако под храстите има плевели, те трябва да се отстраняват редовно, същото важи и за миналогодишните листа.

Също така е добре внимателно да прекопаете горния слой на почвата.

В началото на пролетта малините трябва да се подхранват с амониева селитра (азотни торове). Разтворете 1 супена лъжица в 10 литра вода, разбъркайте. Залейте с около 2-3 литра от този разтвор всеки корен.

След добавяне на амониев нитрат е добре почвата да се поръси с пепел в количество около половин чаша на храст.

Тяе богата на хранителни вещества като калций, магнезий и микроелементи, които са от съществено значение за растенията.

Освен това подкиселява почвата, значително подобрява нейната структура и повишава усвояването на хранителни вещества и вода.

Намалява разтворимостта за растенията на вредни елементи – алуминий и манган – благодарение на което имунизира растенията и потиска инфекциозните заболявания. В допълнение, пепелта стимулира растежа на зелената маса, спомага за удължаване на цъфтежа и увеличава добива.

Освен това можете да използвате универсален минерално-органичен тор и да прекопаете почвата около храстите, за да я „разрохкате“.

Можете да използвате и разтвор на кравешки тор в съотношение 1:10.

 

След торене почвата около храста трябва да бъде покрита с компост, смесен с хумус. Така ще запазите влагата по-дълго.

След прилагане на торове и мулчиране на почвата под храстите, те трябва да бъдат третирани с фунгицид на базата на медни съединения.

Също така е необходимо да се поръси почвата под малината.

Тези мерки ще ви помогнат да получите добра реколта от малини, плодовете ще бъдат големи, сладки, здрави и изобилни.

 

Майско подхранване на малинови храсти

Ще ви дам моята изпитана рецепта, която използвам всяка година и винаги се радваме на богата и здравословна реколта без химикали. Ето какво ви трябва:

  • 10 г суха мая
  • 1 чаена лъжичка захар

Увеличете количеството, ако е необходимо. Разтворете маята в хладка вода заедно със захарта и разбъркайте добре.

Оставете на топло място (например на прозорец) за 2 дни. Разбърквайте редовно през този период.

Разредете в съотношение 1:10 и изсипете 5 литра течност под всеки храст. разклатете добре преди всяка употреба.

 

Това торене, освен важните хранителни вещества, активира и необходимите микроорганизми в почвата, които действат като опора за здравия растеж на малиновите храсти.

Седмица след това торене правя още едно домашно торене с азот с дървесна пепел.

Разтворете 600 g пепел в 10 литра вода или повече.

Комбинацията от тези две добавки ще осигури на малините всички необходими хранителни вещества, микроелементи и вещества, необходими за здравословен растеж и образуване на плодове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След година чакане: Погребаха актрисата Гинка Станчева
Next: За трапезата на Сирни Заговезни – тези ястия са абсолютно задължителни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.