Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа!
  • Новини

Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа!

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
sasuhuasuha.jpg

Камък на глада на Елба в Дечин, Чехия. Снимка: AFP

Древни камъни с предупреждения за идващ глад се появяват отново на повърхността, след като голяма част от европейския континент е обхваната от продължителна суша, предадоха световните агенции.

Преди векове камъни в пресъхналите речни корита са били маркирани, за да предупреждават бъдещите поколения, че излагането им на показ означава, че гладът е наблизо, отбелязва британското издание „The Independent“.

Няколко европейски реки, сред които Елба, Рейн и Везер, са запазили така наречените „камъни на глада“, които носят предупреждения за онези, които имат нещастието да ги видят.

Не изпускай тези оферти:

Един камък на брега на река Елба, в чешкия град Дечин, се появи тази година. Забелязан наскоро от германския журналист Олаф Коенс, той носи надпис: „Ако ме видите, плачете“.

Някои обозначения датират от XV в., установяват чешки изследователи през 2013 г., а камъкът от Дечин напомня за поне 12 засушавания в продължение на 600 години.

Според Андреа Торети, учен от Европейската обсерватория за сушата, настоящата суша в Европа може да се окаже най-тежката за континента от 500 години насам и да продължи три месеца.

Очаква се сушата да засегне 47% от територията на Европа и промишлеността да пострада, тъй като големите реки на континента са толкова изтощени, че това ще се отрази на транспорта.

Нивото на водата в река Рейн при Емерих, близо до нидерландската граница в Германия, спадна с 1,6 инча за 24 часа в понеделник, достигайки нула на дълбокомера.

Властите заявиха, че корабоплавателният път на реката все още функционира, но рекордното ниво във вторник подчерта екстремния характер на настоящата суша.

Основната лобистка група на германската индустрия BDI предупреди, че може да се наложи фабриките да намалят производството или да го спрат напълно, тъй като нивото на водата затруднява транспортирането на товари.

Фермерите в някои части на Франция се обърнаха към чешмяната вода за добитъка си, тъй като езерата и потоците пресъхват.

В испанския регион Андалусия някои земеделски производители на авокадо трябваше да пожертват стотици дървета, за да спасят други от изсъхване, тъй като резервоарът Винуела в провинция Малага спадна до едва 13% от капацитета си, което е с 55% по-малко от преди една година.

Европа не е единствена в кризата, тъй като суша се наблюдава и в Източна Африка, западните Съединени щати и Северно Мексико.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай с патрулка блъсна дете и избяга от мястото
Next: Извънредно! Арестуваха за първи път главен архитект на голям български град за подкуп

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.