Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа!
  • Новини

Ако ме видите, плачете! Сушата разкрива предвестници на невиждан мор и глад в Европа!

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
sasuhuasuha.jpg

Камък на глада на Елба в Дечин, Чехия. Снимка: AFP

Древни камъни с предупреждения за идващ глад се появяват отново на повърхността, след като голяма част от европейския континент е обхваната от продължителна суша, предадоха световните агенции.

Преди векове камъни в пресъхналите речни корита са били маркирани, за да предупреждават бъдещите поколения, че излагането им на показ означава, че гладът е наблизо, отбелязва британското издание „The Independent“.

Няколко европейски реки, сред които Елба, Рейн и Везер, са запазили така наречените „камъни на глада“, които носят предупреждения за онези, които имат нещастието да ги видят.

Не изпускай тези оферти:

Един камък на брега на река Елба, в чешкия град Дечин, се появи тази година. Забелязан наскоро от германския журналист Олаф Коенс, той носи надпис: „Ако ме видите, плачете“.

Някои обозначения датират от XV в., установяват чешки изследователи през 2013 г., а камъкът от Дечин напомня за поне 12 засушавания в продължение на 600 години.

Според Андреа Торети, учен от Европейската обсерватория за сушата, настоящата суша в Европа може да се окаже най-тежката за континента от 500 години насам и да продължи три месеца.

Очаква се сушата да засегне 47% от територията на Европа и промишлеността да пострада, тъй като големите реки на континента са толкова изтощени, че това ще се отрази на транспорта.

Нивото на водата в река Рейн при Емерих, близо до нидерландската граница в Германия, спадна с 1,6 инча за 24 часа в понеделник, достигайки нула на дълбокомера.

Властите заявиха, че корабоплавателният път на реката все още функционира, но рекордното ниво във вторник подчерта екстремния характер на настоящата суша.

Основната лобистка група на германската индустрия BDI предупреди, че може да се наложи фабриките да намалят производството или да го спрат напълно, тъй като нивото на водата затруднява транспортирането на товари.

Фермерите в някои части на Франция се обърнаха към чешмяната вода за добитъка си, тъй като езерата и потоците пресъхват.

В испанския регион Андалусия някои земеделски производители на авокадо трябваше да пожертват стотици дървета, за да спасят други от изсъхване, тъй като резервоарът Винуела в провинция Малага спадна до едва 13% от капацитета си, което е с 55% по-малко от преди една година.

Европа не е единствена в кризата, тъй като суша се наблюдава и в Източна Африка, западните Съединени щати и Северно Мексико.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай с патрулка блъсна дете и избяга от мястото
Next: Извънредно! Арестуваха за първи път главен архитект на голям български град за подкуп

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.