Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако не сте ходили по голяма нужда от дни, просто изяжте това и ще хукнете към тоалетната
  • Новини

Ако не сте ходили по голяма нужда от дни, просто изяжте това и ще хукнете към тоалетната

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
gsdfgofdsogkfohkgfhgf.png

Всички сме изпитвали поне веднъж неприятните симптоми на запек , като подуване на корема и коремна болка. Нередовните движения на червата могат значително да влошат качеството на живот.

Запекът обикновено е банално явление, но ако се превърне в постоянно явление в живота ни, може да донесе със себе си определени усложнения като хемороиди например.

 

Интересното е, че много хора тълкуват погрешно термина запек, смятайки го за проблем, когато изпражненията не присъстват всеки ден. Въпреки това, нормалната динамика на изхожданията може да бъде до 2-3 пъти на ден, до 2-3 пъти седмично, в зависимост от метаболизма, който варира от човек на човек.

Съвременният темп на живот обаче превърна запека в един от най-честите храносмилателни проблеми на хората в развитите страни.

Въпреки че липсата на физическа активност, излагането на стрес, употребата на определени лекарства или пренебрегването на необходимостта от изпразване на червата значително допринасят за засилване на проблема с нередовното изхождане, изглежда, че основната причина все още се крие в това, което ядем и по-точно – което НЕ ядем.

 

А именно, за редовно изхождане трябва да приемаме поне 25 грама фибри дневно чрез диетата, а изследванията показват, че типичната диета на хората от развитите страни осигурява средно само 15 грама фибри.

Ако имате проблем с нередовното изпразване на стомаха , опитайте следната рецепта и никога повече няма да имате проблем с перисталтиката.

 

Рецепта за лениви черва

Продукти:

5 сушени сини сливи

3 сушени смокини

3 фурми

1 супена лъжица ленено семе

3 супени лъжици овесени ядки

1 супена лъжица натрошени или смлени орехи

500-600 мл хладка вода / кисело мляко / газирана минерална вода с магнезий

 

Начин на приготвяне:

Ястието се приготвя вечер, като можете да увеличите или намалите количеството хранителни продукти, т.е. да ги коригирате според собствените си нужди.

Смелете всички съставки на ситно и ги залейте с гореща вода. Можете също да ги смесите всички заедно или просто да ги нарежете на ситно (ако желаете). На следващия ден вместо закуска изяжте сместа.

 

След половин час изпийте поне половин литър вода, за да стимулирате перисталтиката и да прочистите червата. Трябва да очаквате първите позиви за ходене до тоалетна веднага след това. Повторете процедурата винаги, когато имате нужда от нея.

Съвет: Вместо вода можете да използвате пробиотично кисело мляко или газирана вода, обогатена с магнезий, за да смесите съставките, а към сместа можете да добавите сок от алое.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магданоз и сода-Така ми каза лекаря и аз го слушам-Холестеролът ми се смъкна, а килцата тръгнаха стремглаво надолу
Next: Полезно! Грешката с климатика, която всички правят прeз зимата

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.