Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако не сте ходили по голяма нужда от дни, просто изяжте това и ще хукнете към тоалетната
  • Новини

Ако не сте ходили по голяма нужда от дни, просто изяжте това и ще хукнете към тоалетната

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
gsdfgofdsogkfohkgfhgf.png

Всички сме изпитвали поне веднъж неприятните симптоми на запек , като подуване на корема и коремна болка. Нередовните движения на червата могат значително да влошат качеството на живот.

Запекът обикновено е банално явление, но ако се превърне в постоянно явление в живота ни, може да донесе със себе си определени усложнения като хемороиди например.

 

Интересното е, че много хора тълкуват погрешно термина запек, смятайки го за проблем, когато изпражненията не присъстват всеки ден. Въпреки това, нормалната динамика на изхожданията може да бъде до 2-3 пъти на ден, до 2-3 пъти седмично, в зависимост от метаболизма, който варира от човек на човек.

Съвременният темп на живот обаче превърна запека в един от най-честите храносмилателни проблеми на хората в развитите страни.

Въпреки че липсата на физическа активност, излагането на стрес, употребата на определени лекарства или пренебрегването на необходимостта от изпразване на червата значително допринасят за засилване на проблема с нередовното изхождане, изглежда, че основната причина все още се крие в това, което ядем и по-точно – което НЕ ядем.

 

А именно, за редовно изхождане трябва да приемаме поне 25 грама фибри дневно чрез диетата, а изследванията показват, че типичната диета на хората от развитите страни осигурява средно само 15 грама фибри.

Ако имате проблем с нередовното изпразване на стомаха , опитайте следната рецепта и никога повече няма да имате проблем с перисталтиката.

 

Рецепта за лениви черва

Продукти:

5 сушени сини сливи

3 сушени смокини

3 фурми

1 супена лъжица ленено семе

3 супени лъжици овесени ядки

1 супена лъжица натрошени или смлени орехи

500-600 мл хладка вода / кисело мляко / газирана минерална вода с магнезий

 

Начин на приготвяне:

Ястието се приготвя вечер, като можете да увеличите или намалите количеството хранителни продукти, т.е. да ги коригирате според собствените си нужди.

Смелете всички съставки на ситно и ги залейте с гореща вода. Можете също да ги смесите всички заедно или просто да ги нарежете на ситно (ако желаете). На следващия ден вместо закуска изяжте сместа.

 

След половин час изпийте поне половин литър вода, за да стимулирате перисталтиката и да прочистите червата. Трябва да очаквате първите позиви за ходене до тоалетна веднага след това. Повторете процедурата винаги, когато имате нужда от нея.

Съвет: Вместо вода можете да използвате пробиотично кисело мляко или газирана вода, обогатена с магнезий, за да смесите съставките, а към сместа можете да добавите сок от алое.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магданоз и сода-Така ми каза лекаря и аз го слушам-Холестеролът ми се смъкна, а килцата тръгнаха стремглаво надолу
Next: Полезно! Грешката с климатика, която всички правят прeз зимата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.