Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако се откажем от договора си и потърсим по-изгодни условия при друг оператор, то е малко вероятно да ги намерим
  • Новини

Ако се откажем от договора си и потърсим по-изгодни условия при друг оператор, то е малко вероятно да ги намерим

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvsdfvdscsacsacsa.png

Клауза в договорите с мобилните оператори им позволява едностранно да вдигат цените си на база годишната инфлация. Това оставя потребителите без почти никакъв полезен ход.

За проблема алармира Габриела Руменова от “Ние, потребителите“ в “Денят на Фокус“ по Радио “Фокус“.

“За пръв път мобилните оператори обявиха, че ще индексират цените си преди 3 г. Тогава стана ясно, че в договорите съществува клауза, която винаги е присъствала там, но не е била прилагана. Става дума за увеличаване на цената, на която сме се съгласили, когато сме подписвали дългосрочни договори за година или две. Били сме наясно, че ако се откажем от услугите на оператора преди изтичане срока на договора, дължим неустойки. Те са до 3 стандартни месечни такси”, даде контекст на проблема Руменова.

“Индексацията се сумира кумулативно – ако една година увеличението е 2%, на следващата става 7, сега е около 4,7% и всичко това се натрупва като допълнителни суми. Ние като клиенти знаем, че е много трудно след изтичане на срочния договор да си уговорим следващ такъв на по-ниска цена. Обикновено тя е по-висока”, каза още Габриела Руменова.

“Институциите трябва да разгледат тази клауза. Комисия за защита на потребителите отговаря за това, да няма неравноправни клаузи в договорите. Комисията за регулиране на съобщенията също има отношение по този въпрос”, подчертаха от “Ние, потребителите”.

Клаузата гласи най-общо, че веднъж годишно мобилните оператори могат да вдигат таксите си на база годишния индекс на инфлацията, оповестен от Националния статистически институт.Тази година той е 4,7% и на това основание вдигат цените.

“При така действащите общи условия изглежда, че няма проблем операторите едновременно да вдигнат цените си, но тук е ролята на контролните органи да разследват. Ако операторите бъдат принудени да признаят, че въпросната клауза е неравноправна, то тогава може да се окаже, че тя е невалидна дори със задна дата и компаниите могат да бъдат длъжници. Не допускаме обаче, че мобилните оператори биха направили такова признание”, посочи още Руменова.

“Законодателят е дал възможност КЗП да заведе колективен иск и съдът да се произнесе, че клаузата е нищожна, т.е. че тя не трябва да поражда правни последици. Един договор се сключва, за да има предвидимост. Очакваме, че поне за действащия период на договори няма да има изненади в цените, всъщност се оказва, че не е така. Тази клауза нямаше да бъде неравноправна, ако на потребителя бе дадена възможност да прекрати договора си без неустойки, в случай, че мобилния оператор заяви, че ще индексира цената”, добави тя.

“Ако се откажем от договора си в момента и потърсим по-изгодни условия при друг оператор, всъщност е малко вероятно да ги намерим, защото всички имат еднаква ценова политика”, подчерта Руменова.

“Потребителите трябва да са нащрек за преференциални цени – често се оказва, че такава цена важи само за първите 3 месеца на договора. Често се случва на потребителите да бъдат включени услуги, които те не желаят да ползват. Подаряват им се карти, които уж могат да активират при желание, а става ясно, че картите са активирани от датата на продажбата им.

За последните 3 г. срещу един от операторите няма влязла в сила нито една забрана за нелоялна практика. За друг случаите за същия период са 4, за третия – 5. Да четем внимателно договорите, преди да ги подписваме”, даде съвет в края на разговора Руменова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудото в Родопите започна, след 1000 г. отново ще имаме…
Next: Прозорците вече ги мия бързо, без да остават ивици, само добавям нещо малко към разтвора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.