Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако се откажем от договора си и потърсим по-изгодни условия при друг оператор, то е малко вероятно да ги намерим
  • Новини

Ако се откажем от договора си и потърсим по-изгодни условия при друг оператор, то е малко вероятно да ги намерим

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvsdfvdscsacsacsa.png

Клауза в договорите с мобилните оператори им позволява едностранно да вдигат цените си на база годишната инфлация. Това оставя потребителите без почти никакъв полезен ход.

За проблема алармира Габриела Руменова от “Ние, потребителите“ в “Денят на Фокус“ по Радио “Фокус“.

“За пръв път мобилните оператори обявиха, че ще индексират цените си преди 3 г. Тогава стана ясно, че в договорите съществува клауза, която винаги е присъствала там, но не е била прилагана. Става дума за увеличаване на цената, на която сме се съгласили, когато сме подписвали дългосрочни договори за година или две. Били сме наясно, че ако се откажем от услугите на оператора преди изтичане срока на договора, дължим неустойки. Те са до 3 стандартни месечни такси”, даде контекст на проблема Руменова.

“Индексацията се сумира кумулативно – ако една година увеличението е 2%, на следващата става 7, сега е около 4,7% и всичко това се натрупва като допълнителни суми. Ние като клиенти знаем, че е много трудно след изтичане на срочния договор да си уговорим следващ такъв на по-ниска цена. Обикновено тя е по-висока”, каза още Габриела Руменова.

“Институциите трябва да разгледат тази клауза. Комисия за защита на потребителите отговаря за това, да няма неравноправни клаузи в договорите. Комисията за регулиране на съобщенията също има отношение по този въпрос”, подчертаха от “Ние, потребителите”.

Клаузата гласи най-общо, че веднъж годишно мобилните оператори могат да вдигат таксите си на база годишния индекс на инфлацията, оповестен от Националния статистически институт.Тази година той е 4,7% и на това основание вдигат цените.

“При така действащите общи условия изглежда, че няма проблем операторите едновременно да вдигнат цените си, но тук е ролята на контролните органи да разследват. Ако операторите бъдат принудени да признаят, че въпросната клауза е неравноправна, то тогава може да се окаже, че тя е невалидна дори със задна дата и компаниите могат да бъдат длъжници. Не допускаме обаче, че мобилните оператори биха направили такова признание”, посочи още Руменова.

“Законодателят е дал възможност КЗП да заведе колективен иск и съдът да се произнесе, че клаузата е нищожна, т.е. че тя не трябва да поражда правни последици. Един договор се сключва, за да има предвидимост. Очакваме, че поне за действащия период на договори няма да има изненади в цените, всъщност се оказва, че не е така. Тази клауза нямаше да бъде неравноправна, ако на потребителя бе дадена възможност да прекрати договора си без неустойки, в случай, че мобилния оператор заяви, че ще индексира цената”, добави тя.

“Ако се откажем от договора си в момента и потърсим по-изгодни условия при друг оператор, всъщност е малко вероятно да ги намерим, защото всички имат еднаква ценова политика”, подчерта Руменова.

“Потребителите трябва да са нащрек за преференциални цени – често се оказва, че такава цена важи само за първите 3 месеца на договора. Често се случва на потребителите да бъдат включени услуги, които те не желаят да ползват. Подаряват им се карти, които уж могат да активират при желание, а става ясно, че картите са активирани от датата на продажбата им.

За последните 3 г. срещу един от операторите няма влязла в сила нито една забрана за нелоялна практика. За друг случаите за същия период са 4, за третия – 5. Да четем внимателно договорите, преди да ги подписваме”, даде съвет в края на разговора Руменова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудото в Родопите започна, след 1000 г. отново ще имаме…
Next: Прозорците вече ги мия бързо, без да остават ивици, само добавям нещо малко към разтвора

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.