Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ако сте ЖЕНА и забелязвате поява на косъмчета по брадичката, това означава, че сте… ☝ Вижте повече ⤵
  • Без категория

Ако сте ЖЕНА и забелязвате поява на косъмчета по брадичката, това означава, че сте… ☝ Вижте повече ⤵

Иван Димитров Пешев декември 18, 2025
Screenshot_6

Една сутрин, докато се гледах в огледалото, се изненадах неприятно: на брадичката ми, сякаш без никакво предупреждение, се беше появил малък, но ясно забележим косъм.
И ако ви се е случвало нещо подобно – не сте сами. Много жени от различни възрасти откриват нежелано окосмяване по лицето и се питат откъде идва и защо се появява точно сега.

Хормонално ли е?
Генетично ли е?
Или просто поредната непредсказуема шега на природата?

За да погледнем ситуацията по-спокойно и без излишно чувство за вина, нека разгледаме по-отблизо простите и напълно обясними научни причини, които стоят зад тези малки „натрапници“.

Хормоните – първите заподозрени
Нека започнем с най-честите виновници – андрогените. Това са хормони, които обикновено свързваме с мъжките характеристики, но всъщност те присъстват естествено и в женския организъм. Сред многото им функции е и контролът върху растежа на космите.

Когато нивото на андрогените се повиши или когато тялото стане по-чувствително към тях, космите по лицето – особено в зоната на брадичката – могат да станат по-тъмни, по-дебели и по-видими. Това е изключително често срещано явление, особено в определени периоди от живота.

Периоди на хормонален дисбаланс
Пубертет, бременност, менопауза – тези ключови етапи в живота на жената често са съпроводени от сериозни хормонални колебания. Именно тогава може да се появи окосмяване на неочаквани места, включително на брадичката.

По време на менопаузата например нивото на естроген спада, което „освобождава пространство“ за андрогените. Това може да доведе до появата на по-груби и тъмни косми по лицето. Макар и леко разочароваща, тази промяна е част от естествените процеси в организма и е добре да бъде приемана с разбиране и спокойствие.

Генетиката – фактор, който не можем да изберем
Ако майка ви или баба ви са имали косъмчета на брадичката, има голяма вероятност и при вас да се появят. Генетиката играе огромна роля в това колко гъсти са космените фоликули и къде са разположени.

Подобно на цвета на очите или структурата на косата, това е част от биологичното наследство, което получаваме, без да можем да го контролираме.

Циклите на растеж на космите – невидимият процес
По-малко известен факт е, че космите по лицето преминават през същите три основни фази на растеж, както и останалото окосмяване по тялото:

Анаген – фаза на активен растеж

Катаген – кратка преходна фаза, в която растежът спира

Телоген – фаза на покой преди косъмът да падне

Продължителността на тези фази варира в зависимост от зоната на тялото и от конкретния човек. Именно затова понякога имаме усещането, че косъмът се е появил „за една нощ“, въпреки че всъщност той е нараствал бавно и незабележимо под кожата в продължение на седмици.

Кога е добре да се консултирате с лекар?
В повечето случаи появата на няколко косъмчета по брадичката е напълно безобидна и се дължи на хормонални или генетични промени. Ако обаче забележите внезапен и силно изразен растеж на окосмяване по лицето, придружен от други симптоми като нередовен менструален цикъл, силно акне или рязка промяна в теглото, е добре да обсъдите това със своя лекар.

Понякога подобни признаци могат да бъдат свързани с по-сериозен хормонален дисбаланс, например синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ). Важно е да се подчертае, че това не е масов проблем, но навременната консултация носи спокойствие.

Как да се справите с нежеланото окосмяване без притеснение
Космите по брадичката могат да ни изненадат, но не сте длъжни да ги приемате, ако ви създават естетически дискомфорт. Независимо дали ще изберете премахване с пинсета, кола маска, крем за депилация или по-дълготрайни методи като лазерна епилация, най-важното е да направите това, което ви кара да се чувствате добре.

В крайна сметка тялото ви принадлежи на вас – и вие решавате как да се грижите за него и как да се чувствате уверени в собствената си кожа.

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.

Continue Reading

Previous: Видях една баба да стои близо до магазина и да моли за милостиня. Никога не давам пари в такива случаи, защото смятам, че трябва да се даде възможност на човека да спечели парите, а не самите пари.
Next: Наталя се прибираше от магазина с тежки чанти в ръцете. Вече беше почти стигнала до къщата си, когато изведнъж забеляза непозната кола, спряла до портата.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.