Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари
  • Новини

Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
noaovaosnoasn.jpg

Ако сте родени преди 1978 година, може да се окаже, че разполагате с много финансови средства, за които не подозирате. Трябва бързо да проверите боновите си книжки, които сте получили от масовата приватизация. Има вероятност те да ви носят доходност.

В България към момента има около 2,5 милиона души, които имат акции от масовата приватизация, но не знаят в коя компания са и дали това им носи пари. „Много хора по време на масовата приватизация получиха бонови книжки с 25 000 лева и масово ги дадоха във фондове.

Някои от тях излязоха пирамиди и хората си загубиха парите. Други обаче управляваха добре средствата на тези вложители и сега носят висока доходност на тези инвестирани бонови книжки.

Почти всички ваши слушатели, родени преди 1978 г. навярно имат акции от масовата приватизации с боновите книжки, които тогава се раздадоха, за които вероятно и не знаят в коя компания са, дали им носи доходност или не“, коментира Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енергетика и член на комисията по икономическа политика и туризъм, цитиран от Фокус.

Направете всичко възможно да проверите кой фонд разполага с вашите книжки и отидете да потърсите дивидентите си, ако има такива налице. По закон дивидентите се пазят 5 години, а след това отиват в полза на компанията.

Нова услуга: Имате бонова книжка? Вижте дали печелите!
Централният депозитар и НАП дават възможност за проверка
Имате бонова книжка, а вече има и начин да проверите дали ви носи печалба.

Централният депозитар и Националната агенция за приходите пуснаха дългоочакваната услуга – проверка за притежаване на акции с ЕГН и ПИК – персоналният идентификационен код, който се издава от данъчните. Така всички желаещи ще могат да проверят дали притежават, или не акции от предприятия, придобити по време на масовата приватизация, съобщи БНТ.

Пари „дремят“: Колко струват днес книжките от масовата приватизация?
Имаш приватизационен бон? Носи ли ти пари?
Колко струват боновите книжки от приватизацията?

Справката дава информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни.
Информацията може да бъде получена на електронен адрес: https://ewallet.csd-bg.bg/

След масовата приватизация през 1996 г. на всеки български гражданин се полагаха по 25 000 бона, раздадени под формата на бонови книжки.
12 години след края на масовата приватизация – над два милиона души притежават акции от предприятия, но не го знаят.

По официални данни общата сума на непотърсени акции от масовата приватизация достига между 2-3 млрд. лева.
Напоследък финансови експерти съветват притежателите на приватизационни бонове да бъдат по-активни в търсенето на акциите си от масовата приватизация.
Те констатират наличието на огромен брой спящ акции, причината за което виждат в ниската финансова култура на притежателите на акции от масовата приватизация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новият ЕРГЕН побърква продуцентите
Next: Правя пържолките вече над 30 години така и няма човек, който да не ги е пробвал и да не е искал рецептата

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.