Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари

Ако сте родени преди 1978 година, може да се окаже, че разполагате с много финансови средства, за които не подозирате. Трябва бързо да проверите боновите си книжки, които сте получили от масовата приватизация. Има вероятност те да ви носят доходност.

В България към момента има около 2,5 милиона души, които имат акции от масовата приватизация, но не знаят в коя компания са и дали това им носи пари. „Много хора по време на масовата приватизация получиха бонови книжки с 25 000 лева и масово ги дадоха във фондове.

Някои от тях излязоха пирамиди и хората си загубиха парите. Други обаче управляваха добре средствата на тези вложители и сега носят висока доходност на тези инвестирани бонови книжки. Почти всички ваши слушатели, родени преди 1978 г. навярно имат акции от масовата приватизации с боновите книжки, които тогава се раздадоха, за които вероятно и не знаят в коя компания са, дали им носи доходност или не“, коментира Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енергетика и член на комисията по икономическа политика и туризъм, цитиран от Фокус.

Направете всичко възможно да проверите кой фонд разполага с вашите книжки и отидете да потърсите дивидентите си, ако има такива налице. По закон дивидентите се пазят 5 години, а след това отиват в полза на компанията.

Нова услуга: Имате бонова книжка? Вижте дали печелите!
Централният депозитар и НАП дават възможност за проверка

Имате бонова книжка, а вече има и начин да проверите дали ви носи печалба.
Централният депозитар и Националната агенция за приходите пуснаха дългоочакваната услуга – проверка за притежаване на акции с ЕГН и ПИК – персоналният идентификационен код, който се издава от данъчните. Така всички желаещи ще могат да проверят дали притежават, или не акции от предприятия, придобити по време на масовата приватизация, съобщи БНТ.

Пари „дремят“: Колко струват днес книжките от масовата приватизация?
Имаш приватизационен бон? Носи ли ти пари?
Колко струват боновите книжки от приватизацията?

Справката дава информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни.
Информацията може да бъде получена на електронен адрес: https://ewallet.csd-bg.bg/
След масовата приватизация през 1996 г. на всеки български гражданин се полагаха по 25 000 бона, раздадени под формата на бонови книжки.
12 години след края на масовата приватизация – над два милиона души притежават акции от предприятия, но не го знаят.
По официални данни общата сума на непотърсени акции от масовата приватизация достига между 2-3 млрд. лева.

Напоследък финансови експерти съветват притежателите на приватизационни бонове да бъдат по-активни в търсенето на акциите си от масовата приватизация.
Те констатират наличието на огромен брой спящ акции, причината за което виждат в ниската финансова култура на притежателите на акции от масовата приватизация.

Зелената бонова книжка, с която ни зарибиха да участваме в масовата приватизация преди 24 години, продължава да тревожи сънищата на управляващите и на притежателите (или наследниците) на заветната индулгенция. Мнозина акционери обаче се отчаяха от чакането и погребаха завинаги мечтите за светло капиталистическо бъдеще.

Три милиона българи тогава участваха (уж) в масовото раздържавяване – самостоятелно или чрез организираните 81 приватизационни фонда. Днес едва 31 от тези дружества, вече преобразувани в холдинги, все още присъстват на фондовата борса и дават информация за себе си.

Не минава месец без някой приятел или колега да звънне в „Банкеръ“ и да попита дали можем да разберем какво става с боновете му. Активността се засилва най-много около месец юни, когато се провеждат годишните отчетни събрания на акционерите и се шуми около разпределянето на печалбите „количеството на дивидентите. Причината е, че тази тема отдавна е изчерпана за повечето от бившите приватизационни фондове. За последната одитирана финансова година (2018-а) само пет от холдингите разпределиха дивидент – „Еврохолд България“, „Индустриален капитал холдинг“, „Стара планина холд“, „Албена“ (в която се вля „Албена Инвест холдинг“) и „Български транспортен холдинг“.

Колкото и д-а изглежда невероятно, дори и най-дебело прашасалата бонова книжка, може да се превърне в реални пари. Стига притежателите им да проявят инициатива и да се сетят къде точно са прибрали документите си – в чекмеджето, на тавана или в мазето. Възможностите са няколко:

да продадат акциите си на БФБ-София.

Информация за движението на цените на публичните компании може да се събере всеки ден от сайта на борсата, на страницата на Комисията за финансов надзор, а и в няколко други финансови сайтове, които имат правото да правят това. Във всеки момент може да се провери колко струва една акция и така да се пресметне колко пари може да вземе за тези книжа притежателят им, ако ги продаде.

Към момента книжата на тези холдинги се котират в широки граници. Най-висока е котировката на „Албена“ АД – 41.4906 лв. за един брой. Туристическото дружество попада в тази група, тъй като бившият приватизационен фонд „Албена Инвест холдинг“ АД се вля в компанията, контролирана от Красимир Станев. А всички негови акционери получиха акции от „Албена“.

Акциите на „Холдинг Варна“ АД могат да бъдат продадени за по 38.3639 лв. за един брой. Най-близо до тях е холдинг „Нов век“ АД – 17 лв. за акция

За някои акционери по-добрият вариант е да запазят ценните си книжа. През изминалата година няколко от съществуващите холдинги проявиха завидна инвестиционна активност – увеличиха капитала си с нови акции, взеха облигационни заеми, купуваха нови дружествата. С две думи – обогатиха (и евентуално оскъпиха) портфейла си. Така че при едно успешно развитие на проектите им, цената на техните акции би се повишила и акционерите биха спечелили от продажба на по-късен етап.

Дивидентът

обаче е най-сигурната печалба от един приватизационен фонд. Сумата се гласува от общото събрание и в тримесечен срок се изплаща. Но това се случва само при положение, че компанията е на печалба и ако общото събрание вземе решение част от нея или цялата да бъде върната на акционерите.

Няколко са бившите приватизационни фондове, които никога не са забравяли притежателите на техни книжа и най-редовно са разпределяли дивиденти. Отличник по този показател е „Стара планина холд“ АД – единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент през всяка година от дейността си. Тя има 22 292 акционери (в т.ч. пенсионни и взаимни фондове, банки и др.), а брутната сума, заделена от печалбата през този период, е над 26 млн. лева. Председател на съвета на директорите е Евгений Узунов, а изпълнителен директор – Васил Велев.

Шанс има за всички собственици на акции на приватизационен фонд, тъй като те могат да потърсят дивидента си (ако е гласуван) за последните пет години. Тези пари обаче се изплащат само за срок до пет години, който започва да тече от датата на общото събрание. След това неполучените суми влизат в активите на компанията.

ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?

Първата стъпка е да се отвори боновата книжка и да се провери в кой приватизационен фонд или предприятие са вложени инвестиционните бонове. Ако не можете да се ориентирате, е добре да се потърси помощта на инвестиционен посредник, който може да работи като регистрационен агент. Информация за тях се получава от Комисията за финансов надзор. Само регистрационният агент може да направи справка и да получи документ от Централен депозитар АД – депозитарна разписка, че притежавате акции в дадено дружество. Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този начин запазвате правото си на дивидент, ако компанията разпределя такъв. Искането за депозитарна разписка трябва да се прави лично, а не чрез пълномощник.