Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актрисата Диана Димитрова обяви, че е била бита по време на снимки
  • Новини

Актрисата Диана Димитрова обяви, че е била бита по време на снимки

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
dasdqdnasndnasda.jpg

Кадър ФБ

Актрисата Диана Димитрова е била жертва на насилие. Това разказа самата тя в своя фейсбук профил и публикува снимки с нанесените ѝ травми, предаде Новини.бг.

Тя не посочва името на насилника.

„5 години си задавам въпроса, защо в онзи момент не намерих сили да си извадя медицинско и да подам жалба. Защо избрах кариерата си в зародиш, пред достойнството си.

Не изпускай тези оферти:

Защо позволих на този… човек да ме “докосне“ по време на снимки и да се измъкне безнаказано. Защо този човек, никога не осъзна деянието си и никога не се извини, а напротив, дори ме заплаши, пред 30 души екип, че ще го направи пак. И се наложи да работим пак и пак, а аз само стисках зъби. Толкова силно, че започнаха да се чупят в устата ми.“

„Знаете ли, кое е най-страшното? Най-страшното е, че многото хора с които работих тогава и станаха свидетели, предпочетоха да си затворят очите за случилото се, все едно е нещо нормално. И аз ги затворих. И всичко продължи, както преди. Защо избрах това? Защото живеем в България. Бях г-н Никой, а медиите г-н Никой, щяха да го смачкат, ако подаде жалба срещу толкова силен авторитет. Това означаваше да си подпиша присъдата предварително“, признава актрисата.

„За мен, днес беше изключително трудно да напиша тази публикация. Но знам, че колелото се върти и за всичко и за всеки си идва времето и равносметката.
Не търся внимание, няма да назова име, не искам да разравям и трупове. Искам само да ви кажа, да не допускате моята грешка. Мълчанието не е решение.“

Тя призова своите последователи да не правят нейната грешка, тъй като насилието е недопустимо под никаква форма. 

„Искам да ви кажа, че почти никой не е такъв, какъвто прави да изглежда публичният му образ. Малцина са истинските хора от актьорската гилдия. Този човек има късмет, че преди 5 години се запозна с другата Диана, защото ако се беше случило днес, кълна се в баба си, светла ѝ памет, щях да го натикам в затвора, където му е мястото.“

Диана Димитрова се снима в много филми, като в България натрупа популярност с ролята на Зорница Огнянова в сериала „Откраднат живот“. Кариерата й обаче започна още през 2015 г. с участие в продукции на „Нешънъл Джиографик“. Снима и в холивудската продукция „Death race 4“ с Дани Глоувър и Дани Трехо. Диана започва участието си в „Откраднат живот“ в първи сезон с епизодична роля. След това продуцентът Евтим Милошев я кани да участва в четвърти сезон с главна женска роля на уроложката Зорница Огнянова.Участието ѝ продължава и в следващите девет сезона. Паралелно с него се снима в българския филм „Писма от Антарктида“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев изтръпна! Изпратиха му писмо: Умната! Поставяте се в риск
Next: Ужасяващи разкрития за смъртта на Фани

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.