Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актрисата Диана Димитрова обяви, че е била бита по време на снимки
  • Новини

Актрисата Диана Димитрова обяви, че е била бита по време на снимки

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
dasdqdnasndnasda.jpg

Кадър ФБ

Актрисата Диана Димитрова е била жертва на насилие. Това разказа самата тя в своя фейсбук профил и публикува снимки с нанесените ѝ травми, предаде Новини.бг.

Тя не посочва името на насилника.

„5 години си задавам въпроса, защо в онзи момент не намерих сили да си извадя медицинско и да подам жалба. Защо избрах кариерата си в зародиш, пред достойнството си.

Не изпускай тези оферти:

Защо позволих на този… човек да ме “докосне“ по време на снимки и да се измъкне безнаказано. Защо този човек, никога не осъзна деянието си и никога не се извини, а напротив, дори ме заплаши, пред 30 души екип, че ще го направи пак. И се наложи да работим пак и пак, а аз само стисках зъби. Толкова силно, че започнаха да се чупят в устата ми.“

„Знаете ли, кое е най-страшното? Най-страшното е, че многото хора с които работих тогава и станаха свидетели, предпочетоха да си затворят очите за случилото се, все едно е нещо нормално. И аз ги затворих. И всичко продължи, както преди. Защо избрах това? Защото живеем в България. Бях г-н Никой, а медиите г-н Никой, щяха да го смачкат, ако подаде жалба срещу толкова силен авторитет. Това означаваше да си подпиша присъдата предварително“, признава актрисата.

„За мен, днес беше изключително трудно да напиша тази публикация. Но знам, че колелото се върти и за всичко и за всеки си идва времето и равносметката.
Не търся внимание, няма да назова име, не искам да разравям и трупове. Искам само да ви кажа, да не допускате моята грешка. Мълчанието не е решение.“

Тя призова своите последователи да не правят нейната грешка, тъй като насилието е недопустимо под никаква форма. 

„Искам да ви кажа, че почти никой не е такъв, какъвто прави да изглежда публичният му образ. Малцина са истинските хора от актьорската гилдия. Този човек има късмет, че преди 5 години се запозна с другата Диана, защото ако се беше случило днес, кълна се в баба си, светла ѝ памет, щях да го натикам в затвора, където му е мястото.“

Диана Димитрова се снима в много филми, като в България натрупа популярност с ролята на Зорница Огнянова в сериала „Откраднат живот“. Кариерата й обаче започна още през 2015 г. с участие в продукции на „Нешънъл Джиографик“. Снима и в холивудската продукция „Death race 4“ с Дани Глоувър и Дани Трехо. Диана започва участието си в „Откраднат живот“ в първи сезон с епизодична роля. След това продуцентът Евтим Милошев я кани да участва в четвърти сезон с главна женска роля на уроложката Зорница Огнянова.Участието ѝ продължава и в следващите девет сезона. Паралелно с него се снима в българския филм „Писма от Антарктида“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев изтръпна! Изпратиха му писмо: Умната! Поставяте се в риск
Next: Ужасяващи разкрития за смъртта на Фани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.