Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия
  • Новини

Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
svdfvsdbfdnbgnghnhg.png

Петя Дикова ни срещна с един от любимите актьори на поколения родни киномани – Георги Стайков. Повечето от вас веднага се сещат за шедьовъра „Вчера“, но в творческата си биография актьорът има още десетки филми. Преди 4 години той е диагностициран с множествена склероза. Сега обаче той не е представен чрез инвалидната количка, нито ще чуете оплакване. Георги Стайков е непримирим и изключително ерудиран, с борбен дух.

Актьорът живее в Бургас, близо до театър „Адриана Будевска“. Екипът на bTV се среща с него точно в деня, в който се навършват 36 години от премиерата на филма „Вчера“.

А Георги Стайков обещава да започнем интервюто на турски и да го завършим на шведски.

„Филмът „Вчера“ е един от многото ми филми. Не ми е любим филм, но остава такъв за българската публика. За него взех – за всичките му излъчвания, крупната сума от 723,32 лева“, споделя той.

Казва, че талантът и подготвеният късмет са еднакво важни, защото ако не знаеш какво птиче е, то ще отлети. Споделя, че при него птичето каца още с първия му филм.

„Актьорски птичето вече не е на рамото ми, но като развитие – все още го има, защото аз продължавам да уча – вече 19-и език, който е турски“, посочва Георги Стайков.

Освен български, той говори още сръбски, руски, английски, шведски, норвежки, датски, френски, италиански, португалски. Знае и латински и старогръцки, но не ги говори, защото са мъртви езици.

„Ако падна духом, то съм пътник. И както се казва, надеждата умира последна“, споделя актьорът.

За него интелектът не е проклятие. „Той продължава живота – интелигентните хора живеят по дълго. Човек сам си прави съдбата, не вярвам в това, че е писано. Човек има избор – да тръгне наляво или надясно, има избор“, посочва актьорът.

Стайков споделя, че заболяването му прогресира. „Затова се нарича прогресивна множествена склероза“, отбелязва той.

Актьорът разказа още, че с 300 мъки е получил пенсия, която е 600 лева, но нищо не му липсва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни пари за една зодия в 10:11 ч, пътешествие за друга
Next: Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.