Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия
  • Новини

Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
svdfvsdbfdnbgnghnhg.png

Петя Дикова ни срещна с един от любимите актьори на поколения родни киномани – Георги Стайков. Повечето от вас веднага се сещат за шедьовъра „Вчера“, но в творческата си биография актьорът има още десетки филми. Преди 4 години той е диагностициран с множествена склероза. Сега обаче той не е представен чрез инвалидната количка, нито ще чуете оплакване. Георги Стайков е непримирим и изключително ерудиран, с борбен дух.

Актьорът живее в Бургас, близо до театър „Адриана Будевска“. Екипът на bTV се среща с него точно в деня, в който се навършват 36 години от премиерата на филма „Вчера“.

А Георги Стайков обещава да започнем интервюто на турски и да го завършим на шведски.

„Филмът „Вчера“ е един от многото ми филми. Не ми е любим филм, но остава такъв за българската публика. За него взех – за всичките му излъчвания, крупната сума от 723,32 лева“, споделя той.

Казва, че талантът и подготвеният късмет са еднакво важни, защото ако не знаеш какво птиче е, то ще отлети. Споделя, че при него птичето каца още с първия му филм.

„Актьорски птичето вече не е на рамото ми, но като развитие – все още го има, защото аз продължавам да уча – вече 19-и език, който е турски“, посочва Георги Стайков.

Освен български, той говори още сръбски, руски, английски, шведски, норвежки, датски, френски, италиански, португалски. Знае и латински и старогръцки, но не ги говори, защото са мъртви езици.

„Ако падна духом, то съм пътник. И както се казва, надеждата умира последна“, споделя актьорът.

За него интелектът не е проклятие. „Той продължава живота – интелигентните хора живеят по дълго. Човек сам си прави съдбата, не вярвам в това, че е писано. Човек има избор – да тръгне наляво или надясно, има избор“, посочва актьорът.

Стайков споделя, че заболяването му прогресира. „Затова се нарича прогресивна множествена склероза“, отбелязва той.

Актьорът разказа още, че с 300 мъки е получил пенсия, която е 600 лева, но нищо не му липсва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни пари за една зодия в 10:11 ч, пътешествие за друга
Next: Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.