Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Краси Радков: Да истина е новината за Иван Атанасов – Ванката
  • Новини

Актьорът Краси Радков: Да истина е новината за Иван Атанасов – Ванката

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
ksaiyaskhaosidasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Актьорът Краси Радков беше на гости на „Има такъв подкаст“, където в разговор над един час разказа пред водещия много любитни моменти около себе си и своите колеги в „7/8 тв“. Един от най-забавните моменти беше, когато Краси разказа за своя колега и приятел Иван Атанасов – Ванката.

„Ванката първо е много добър приятел, второ аз много го обичам, трето е много голям професионалист и четвърто затова, че е перфектен в работата си, той не търпи нещо да не е наред. Аз виждам, че много се впряга и ми кеф да го ядосва. Той се ядосва истински.

Нищо не е предварително уговорено, не е сценарий. Той ми се ядосва много и след това ни минава. Сега последно през януари се извинхме двамата, казах му, че няма да го ядосва повече и след две минути се скарахме.“, започна по темата Краси Радков.

Краси Радков в образ в един от много проекти, които участва и забавлява зрителите.

Краси Радков отказа да се обади на Ванката, за да се чуят в ефир, но зави че Иван Атанасов е най-обичания човек в шоуто. „Нясякъде го обичат и поздравяват, никой няма лоши чувства към Ванката“.

„Иван Атанасов – Ванката има голям талант. С две пръчки може да покаже къде има вода, не се шегувам това е реално. Когато се закачаме той ме удря истински. Последния шамар, който ми заби беше силен. Очилата ми хвръкнаха на два метра, два метра и половина.“, разкри актьора.

„На Ванката няма да му остават 6-7 години до пенсия. Няма да може да се пенсионира в нашата телевизия, затова му предлагам, да започне работа във ВиК.“, каза още шеговито Краси Радков.

Краси Радков и Иван Атанасов – Ванката в момент от тяхна обща песен, която зрителите харесват.

Зрителите за доволни, че някой е излезнал и казал истината за Иван Атанасов – Ванката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец видя цените на кашкавала у нас и в Италия и кипна от яд
Next: Попфолк певица e намерена мъртва в Пловдив, близките се съмняват

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.