Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Христо Шопов се разведе заради
  • Новини

Актьорът Христо Шопов се разведе заради

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
hrisotshshopovv.jpg

Актьорът Христо Шопов тайно се е развел със съпругата си Мариана Станишева, а проблемите в семейството не са от вчера. Всъщност двамата взели решение да се разделят още преди повече от 3-4 години, когато видели, че вече не се получава хармонията.

Дали това обаче, е истинската причина за раздялата, не е ясно. Или пък факта, че Шопов е известен с чепатия си характер, а освен това е и доста желан мъж.

Комбинацията от двете почти никога не води до компромис, особено за дами, които държат на принципите си.
Любопитна подробност е, че запитан наскоро дали родителите му са заедно, синът на Шопов – Наум нито потвърди, нито отрече развода.

„Най-трудното нещо от популярността е да не съм груб с хората, които нямат никаква тактичност и съобразителност по отношение на личния живот и семейството. Подаваш пръст, а ти лапат цялата ръка“, така отговори екранният д-р Тасев от „Откраднат живот“, а двусмислието в думите му е повече от явен намек за положителен отговор, пише „Уикенд“.

И въпреки че засега няма потвърждение за развода нито от Христо Шопов, нито от Мариана Станишева, както знаем подобни новини няма как да останат задълго в тайна, особено при публичните личности.

Самият Наум наскоро призна, че не е близък с баща си, но това е от последните няколко години, преди 4-5 лета двамата често можеха да бъдат видени заедно, както и радваха фенките си с общи снимки. Годеникът на Теа Минкова твърдо отказва да коментира болезнената тема за брака на родителите си и техните отношения. Въпрос по казуса може искрено да раздразни иначе спокойния и благ актьор.

Преди Мариана звездата от „Страстите Христови“ има един провален брак с балерината Александра Георгиева. Христо се жени доста млад за красавицата, но двамата бързо се развеждат заради ухажорките на звездата, които не го оставят на мира, а съпругата му го ревнува до полуда. Георгиева решава да го остави, за да замине да преследва кариера в чужбина.

През 1991 г. тя емигрира в Германия и става част от трупата на „Фридрихщатпаласт“ в Берлин, където бързо се издига до солистка, а после и до директор. По същото време у нас Христо Шопом е на върха на славата си. Години след раздялата Александра признава, че не е могла да понесе женското внимание към него и се е поддала на ревността си. Амбицията ѝ да прави шеметна кариера също повлияла на брака им и се оказала финалната точка на тяхната любов. Тогава синът на Наум Шопов намерил сили да позволи на вече бившата си жена с дъщеря им Невена да замине в Германия с нея, пише още изданието.

„Разделихме се заради фенките на Христо Шопов след филма „Вчера“. Защото го ревнувах, а не защото бил гей, като твърдяха слуховете. Ние с първия ми мъж винаги сме били приятели и сме се подкрепяли взаимно“, признава преди време първата съпруга на Христо Шопов – балерината Александра Георгиева, която е най-успялата ни балерина в света. След развода двамата запазват добри приятелски отношения. 58-годишният актьор е близък и с дъщеря си Невена, която живее в Германия. Не може да се каже същото за сина му Наум и втората му жена Мариана, с които явно не е в добри отношения в момента.myasto.eu

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момченце излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок
Next: Тесла за пенсионерите. По-малко пари от юли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.