Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър
  • Новини

Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
asyashsadasss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Този скандал с Народния театър всъщност роди това „Движение за култура“, което за нас е полезно. Надявам се да стигнем до успех. Доста задачи сме си поставили. То няма да приключи с разрешаването на конфликта в Народния театър. То поставя много важни въпроси за културата, които в миналите години не се извършиха и заради които се стигна до върха на айсберга и скандала в Народния театър.“

Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ актрисата Албена Колева, която е и съосновател на „Движение за култура“ и дъщеря на актьора Тодор Колев.

Не мисля, че само ние с Валери Йорданов подкрепяме г-н Морфов, мисля, че има и други хора в трупата. Има натиск, има страх. Всеки се страхува за себе си, кариерата, децата си. Те ни преследват през всичките тези години. Те ни преследваха и през т.нар. социализъм.

Ние сме единствената държава, която не направи лустрация. Това са последствията.
„Преминахме уж една мирна революция. Няма мирна революция. Нищо мирно няма в нея. Това е перманентна война с нашия народ. Като не направихме лустрация и не направихме съответното законодателство, което да защити правата ни се стига до това“, добави Колева.

Според актрисата някой самоволно уволнява и нарежда, което не би трябвало да се случва в едно нормално общество.

„Аз не съм чувала някой театър да иска да уволни най-добрия си режисьор. Това води до това усещане за несправедливост в нашия живот, с което живеем колко години вече… Айде преди 10 ноември знаехме откъде идва тази несправедливост, но сега… За 33 години да не можем да направим една истинска промяна в нашия живот? Виждаме къде отидоха другаде. Виждаме Румъния. Ние все сме нереформирани, все живеем в мизерия. В същото време едни хора карат скъпи коли, какво се случи?“, допълни Колева.

Директорът трябва на първо място да цени таланта и да обича театъра. И на второ място да бъде личност. Защото имахме интервю в което се казва, че личностите нямат значение. Не, те имат значение. Народният театър задължително заслужава такъв директор.
„Павел Васев например уважаваше талантливите хора. Всеки със своята странност. Трябва да си кажем, че артистите си имат своите странности. Но г-н Васев все се опитваше да толерира таланта и да потушава сблъсъка“, каза Колева.

По нейните думи в самото начало Василев се държал по коренно различен начин.

„Не се знае какво става след изборите. Това е по-страшното. Нещата, които поставя „Движение за култура“ биха могли да се разрешат само от редовно правителство и парламент. Един от важните моменти който поставяме е, че искаме да има Закон за театъра или Закон за сценичните изкуства“, подчерта актрисата.

„Очакванията ни са политиците да спрат да говорят високопарни думи, всеки е зад културата, но колко пъти са влезли в театъра и са си дали сметка за това, че Народният театър се разрушава и отвън, и отвътре“, коментира още тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 7 години двойка се сдоби с междурасови близнаци. Сега отново се случи чудо!
Next: Отидoх пpи cъceдкaтa дa пиeм кaфe тaзи cутpин, лeлe кaквa зaкуcкa cпpeтнa нa тигaнa зa нямa 15 минути, cкpи ми шaпкaтa нaпpaвo

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.