Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър
  • Новини

Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
asyashsadasss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Този скандал с Народния театър всъщност роди това „Движение за култура“, което за нас е полезно. Надявам се да стигнем до успех. Доста задачи сме си поставили. То няма да приключи с разрешаването на конфликта в Народния театър. То поставя много важни въпроси за културата, които в миналите години не се извършиха и заради които се стигна до върха на айсберга и скандала в Народния театър.“

Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ актрисата Албена Колева, която е и съосновател на „Движение за култура“ и дъщеря на актьора Тодор Колев.

Не мисля, че само ние с Валери Йорданов подкрепяме г-н Морфов, мисля, че има и други хора в трупата. Има натиск, има страх. Всеки се страхува за себе си, кариерата, децата си. Те ни преследват през всичките тези години. Те ни преследваха и през т.нар. социализъм.

Ние сме единствената държава, която не направи лустрация. Това са последствията.
„Преминахме уж една мирна революция. Няма мирна революция. Нищо мирно няма в нея. Това е перманентна война с нашия народ. Като не направихме лустрация и не направихме съответното законодателство, което да защити правата ни се стига до това“, добави Колева.

Според актрисата някой самоволно уволнява и нарежда, което не би трябвало да се случва в едно нормално общество.

„Аз не съм чувала някой театър да иска да уволни най-добрия си режисьор. Това води до това усещане за несправедливост в нашия живот, с което живеем колко години вече… Айде преди 10 ноември знаехме откъде идва тази несправедливост, но сега… За 33 години да не можем да направим една истинска промяна в нашия живот? Виждаме къде отидоха другаде. Виждаме Румъния. Ние все сме нереформирани, все живеем в мизерия. В същото време едни хора карат скъпи коли, какво се случи?“, допълни Колева.

Директорът трябва на първо място да цени таланта и да обича театъра. И на второ място да бъде личност. Защото имахме интервю в което се казва, че личностите нямат значение. Не, те имат значение. Народният театър задължително заслужава такъв директор.
„Павел Васев например уважаваше талантливите хора. Всеки със своята странност. Трябва да си кажем, че артистите си имат своите странности. Но г-н Васев все се опитваше да толерира таланта и да потушава сблъсъка“, каза Колева.

По нейните думи в самото начало Василев се държал по коренно различен начин.

„Не се знае какво става след изборите. Това е по-страшното. Нещата, които поставя „Движение за култура“ биха могли да се разрешат само от редовно правителство и парламент. Един от важните моменти който поставяме е, че искаме да има Закон за театъра или Закон за сценичните изкуства“, подчерта актрисата.

„Очакванията ни са политиците да спрат да говорят високопарни думи, всеки е зад културата, но колко пъти са влезли в театъра и са си дали сметка за това, че Народният театър се разрушава и отвън, и отвътре“, коментира още тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 7 години двойка се сдоби с междурасови близнаци. Сега отново се случи чудо!
Next: Отидoх пpи cъceдкaтa дa пиeм кaфe тaзи cутpин, лeлe кaквa зaкуcкa cпpeтнa нa тигaнa зa нямa 15 минути, cкpи ми шaпкaтa нaпpaвo

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.