Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър
  • Новини

Албена Колева: Има натиск и страх в Народния театър

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
asyashsadasss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Този скандал с Народния театър всъщност роди това „Движение за култура“, което за нас е полезно. Надявам се да стигнем до успех. Доста задачи сме си поставили. То няма да приключи с разрешаването на конфликта в Народния театър. То поставя много важни въпроси за културата, които в миналите години не се извършиха и заради които се стигна до върха на айсберга и скандала в Народния театър.“

Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ актрисата Албена Колева, която е и съосновател на „Движение за култура“ и дъщеря на актьора Тодор Колев.

Не мисля, че само ние с Валери Йорданов подкрепяме г-н Морфов, мисля, че има и други хора в трупата. Има натиск, има страх. Всеки се страхува за себе си, кариерата, децата си. Те ни преследват през всичките тези години. Те ни преследваха и през т.нар. социализъм.

Ние сме единствената държава, която не направи лустрация. Това са последствията.
„Преминахме уж една мирна революция. Няма мирна революция. Нищо мирно няма в нея. Това е перманентна война с нашия народ. Като не направихме лустрация и не направихме съответното законодателство, което да защити правата ни се стига до това“, добави Колева.

Според актрисата някой самоволно уволнява и нарежда, което не би трябвало да се случва в едно нормално общество.

„Аз не съм чувала някой театър да иска да уволни най-добрия си режисьор. Това води до това усещане за несправедливост в нашия живот, с което живеем колко години вече… Айде преди 10 ноември знаехме откъде идва тази несправедливост, но сега… За 33 години да не можем да направим една истинска промяна в нашия живот? Виждаме къде отидоха другаде. Виждаме Румъния. Ние все сме нереформирани, все живеем в мизерия. В същото време едни хора карат скъпи коли, какво се случи?“, допълни Колева.

Директорът трябва на първо място да цени таланта и да обича театъра. И на второ място да бъде личност. Защото имахме интервю в което се казва, че личностите нямат значение. Не, те имат значение. Народният театър задължително заслужава такъв директор.
„Павел Васев например уважаваше талантливите хора. Всеки със своята странност. Трябва да си кажем, че артистите си имат своите странности. Но г-н Васев все се опитваше да толерира таланта и да потушава сблъсъка“, каза Колева.

По нейните думи в самото начало Василев се държал по коренно различен начин.

„Не се знае какво става след изборите. Това е по-страшното. Нещата, които поставя „Движение за култура“ биха могли да се разрешат само от редовно правителство и парламент. Един от важните моменти който поставяме е, че искаме да има Закон за театъра или Закон за сценичните изкуства“, подчерта актрисата.

„Очакванията ни са политиците да спрат да говорят високопарни думи, всеки е зад културата, но колко пъти са влезли в театъра и са си дали сметка за това, че Народният театър се разрушава и отвън, и отвътре“, коментира още тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 7 години двойка се сдоби с междурасови близнаци. Сега отново се случи чудо!
Next: Отидoх пpи cъceдкaтa дa пиeм кaфe тaзи cутpин, лeлe кaквa зaкуcкa cпpeтнa нa тигaнa зa нямa 15 минути, cкpи ми шaпкaтa нaпpaвo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.