Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Александър Томов алармира за най-голямата и неподозирана заплаха, която е надвиснала над България
  • Новини

Александър Томов алармира за най-голямата и неподозирана заплаха, която е надвиснала над България

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
toromramovaovoa.png

Това е началото на удара. Ще има между 2 или 3 пъти намаляване на БВП-то, инфлация, която може да бъде потисната от Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, но за сметка на растежа.

И което е най-тежкото и трудно може да се предвиди – каналите на доставка. В момента са подложени на тотално деструктуриране. Същевременно се формира нов свят, в който Саудитска Арабия започва да продава и да държи на отношенията с Русия. Продава петрол в юани“, каза проф. Александър Томов в студиото на „Денят ON AIR“.

По думите му Китай влиза в играта с Русия.

„Започва да продава китайски стоки на Русия в юани. Дали това беше отчетено от САЩ и Европа, не съм сигурен. Една част от тези санкции имат ефекта на бумеранга. За петрола можеше да се приемат геополитически мерки, които да не допуснат повишаване, защото предстои още повече. За газа единственото, което може да се направи, е да не се прекъсват връзките с Русия“, допълни проф. Томов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е категоричен, че става въпрос за процент, който няма как да се компенсира.

„Замяната за втечнен газ може да стане само за брой години. Тук трябва да се строят нови терминали, нови кораби, трябва да направим съвършено нова инфраструктура. В края на миналата година бяха направени големи политически пропуски, можеше да се намери решение, можеше да няма война. Защото големият печеливш от цялата тази дандания няма да е Европа. Тя ще е големият губещ, и САЩ ще са губещи“, подчерта гостът на Ганиела Ангелова.

А един от големите печеливши са Китай и Саудитска Арабия.

„Обединените арабски емирства почти не си позволяват да гласуват срещу Русия. Саудитска Арабия е изключително внимателна. Вече е време да си дадем сметка какво става с икономиката на Европа, ние трябва да мислим за това, че настъпват кризи. За инфлация, ако говорим с цифри – това, което е в момента, плюс 15%. Нашата инфлация е над европейската“, посочи е проф. Александър Томов.

Той е категоричен, че армията ни е съсипана: „Бесен съм. Няма какво да дадем на Украйна, това е вярно. 2000 каски, 2000 бронежилетки – смешно е.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме на живо от второкласния път за Дунав мост, трагедията почерни България в съботния ден
Next: Започна Бойко Борисов, продължи Даниел Митов. Тотално унищожение за правителството

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.