Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алекс Богданска през сълзи разкри всичко за развода с Петканов и за изневярата с италианеца
  • Новини

Алекс Богданска през сълзи разкри всичко за развода с Петканов и за изневярата с италианеца

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
bogogandandansk.jpg

Александра Богданска най-накрая събра сили да говори за скандалната раздяла с Даниел Петканов и защо се е стигнало до тук. Със сълзи на очи тя разкри през какъв кошмар преминава и как с помощта на психолог излиза от тази криза.

Противно на очкаванията, Даниел е този, който иска развод. А Александра за първи път разкрива дали има замесен трети човек в техните отношения и какво решение са взели за сина си Габриел.

“Случи се един шок за мен. Имам вина, че се стигна дотук, защото не съм усетила някаква идикация от негова страна, че нещо му е липсвало. В един момент той ми каза: “Пределът ми е достигнат, не мога да търпя повече и искам да се разведем”. Около месец се бях вкопчила в него и го натисках да размисли, много семейства преминават през това. Но той каза, че не е щастлив и аз трябваше да се съобразя с това. Аз бях щастлива с него. Бях решила, че това е моят мъж, за него ще се омъжа и от него ще имам деца”.

“Аз очаквам от човека до мен да дойде и да ми каже, ако има нещо, което го приетснява и не му харесва в мен. А пък той е очаквал аз да отида и да го попитам дали има нещо, което го притеснява в моя характер и действия. Това не съм го правила и го отчитам като грешка”, казва тя в “Търси се”.

“Няма трети човек нито от моя страна, нито от страна на Даниел. Минах си доволно през всички състояния – през агресията, обвинението и затова тръгнах на психолог, където ми помогнаха да премина през това. Когато се отдадеш на емоциите преминаваш по-лесно през това и чувстваш облекчение”.

“В момента отношенията ни с Даниел са добри, общуваме предимно за неща, които са свързани със ина ни Габриел и как той да бъде щастлив. Психоложката ни посъветва са имаме т.нар. споделено родителство – колкото време е при мен, толкова да е и при Дани. Аз имам син и той има нужда от баща. А Дани е страхотен баща.

Много търпелив човек съм и не знам какво трябва да направи човек, че да повиша тон. Детето ме накара да се чувствам още по-свързана с Дани в това наше ядро акто цяло.

Сърцето ми е не е готово за нова любов, страх ме е. Ако раздялата се беше случила по-плавно, може би щях да го приема за нормално. Но аз горях в тази любов и изведнъж някой ме попари”, откровена е до болка най-успешната родна инфлуенсърка.

“При първата ни раздяла с Дани преди години имах страх да зилизам навън и да се показвам пред хора. Правеха се много колажи с различни шеги, свързани със ситуацията тогава. Тогава се разделихме, защото отидох да работя в Италия като хостеса, исках да си изкарам пари и да си сложа гърди. Харесах си едно момче италианец и като се прибрах в България Дани рабра, стана ясно, че и той е бил с други жени, но фокусът остана върху мен. Пък аз не умея да соча другия с пръст и да казвам : “И ти си го правил”.

“Той ме накара да изживея много голям срам, да се почувствам лош човек. С това момче от Италия обикаляхме много, понеже беше с големи възможности, возихме се на собствената му яхта и вътрешно се питах какво ли прави Дани. Послушах вътрешния си глас и реших, че има нещо недоизживяно. Ако не се бях върнала при Дани, щях цял живот да се питам какво щеше да стане, ако се бяхме сдобрили и дали щяхме да имаме щастливо семейство.

Най-силното нещо, което ми помогна при раздялата, е Габриел. Какъв пример му давам на него?! Каква майка искам да бъда за сина си – това си повтарях непрекъснато. Иксам той да бъде силен човек и да вземе моя пример”, през сълзи говори тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този път Путин си спечели смъртен враг, Франция се надига от гняв след грозното убийство на млад журналист
Next: КОШМАР: На живо от мястото на ужасът до Банкя край София, откриха нови трупове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.