Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алекс излезе от работа и потъна вдън земя
  • Новини

Алекс излезе от работа и потъна вдън земя

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
asdfgsdgsdlgkeg.png

29-годишния Алекс Красимиров Иванов от Чепеларе е обявен за издирване.

 

Младият мъж е в неизвестност от 12.09.2023 г. в 22:30 часа, когато е напуснал месторабота си в местната фабрика за производство на ски „Амерспортс“.

Той е от девинския квартал Настан. Пристигнал е на работа за нощна смяна със служебен автобус. Малко след това излязъл от фабриката.

 

Облечен със сиви панталони и черно горнище. Мъжът е обявен за местно издирване, потвърдиха от ОД на МВР.

„Умоляват се гражданите, които разполагат с информация да уведомят полицията“, призова община Чепеларе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавата с извънреден ход, вдига заплатите на
Next: Красивото българско село със 7 жители, създадено преди близо 500 г.

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.