Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алекс Сърчаджиева: Много ме боли, Иване! Ужасяваща е липсата ти… Честит рожден ден!
  • Новини

Алекс Сърчаджиева: Много ме боли, Иване! Ужасяваща е липсата ти… Честит рожден ден!

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
dasdakskasvoaskdas.jpg

За да почете рождения му ден, неговата половинка и най-голяма любов актрисата Александра Сърчаджиева публикува няколко снимки с него и кратко, но много емоционално послание. А ето и какво написа тя в Инстаграм профила си:

„Много ме боли ! Ужасяваща е липсата ти ! Безкрайно много те обичам мило мое момче ❤️❤️❤️ Честит Рожден Ден Иване ! Днес у дома ще е тихо , но се надявам , че там ,някъде горе ще се чува твоя смях❤️❤️❤️“

 

Кариера в театъра на Иван Ласкин

Започва професионалната си театрална изява на сцената на Театър „Сълза и смях“ през 1991 г. Играл е на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния театър, МГТ „Зад канала“ и Театър „Българска армия“. От 1997 г. е актьор в Театър „Българска армия“.

На сцената на ТБА е известен с ролите си в постановки на Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев, Стефан Москов, Бина Харалампиева, Андрей Аврамов, Борис Панкин. През 2009 г. участва в пиесата на Захари Карабашлиев – „Неделя вечер“, реж. Здравко Митков. Играе на сцената на театър „Антон Страшимиров“ Стара Загора ролята на Иванов от пиесата на А.П. Чехов „Иванов“.

Занимава се с продуцентска дейност и участва в компания за продуциране, лансиране и утвърждаване на млади таланти в България. Член е на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ в Тополовград.

От 1997 до 2014 г. играе в театър „Българска армия“.
Кариера в киното

Играл е в десетки български игрални филми, сред които „Васко да Гама от село Рупча“, „Честна мускетарска“, „Вагнер“, „Хайка за вълци“, „Дунав мост“ и „Магьосници“, „Колобър“, „Приятелите ме наричат Чичо“, „Рут“, „Църква за вълци“, „Най-важните неща“, „Грях“, „Стъклената река“ и в над двадесет европейски и американски продукции от периода 1989 – 2007.

Continue Reading

Previous: Има ли някой, който да не помни мелодията, с която милиони младежи влизаха през септември в казармата
Next: Лена Бориславова разкри какво й е причинил Слави

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.