Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алекс Сърчаджиева: Преместих дъщеря си в друго училище след тази реплика на баща на дете от класа й!
  • Новини

Алекс Сърчаджиева: Преместих дъщеря си в друго училище след тази реплика на баща на дете от класа й!

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
asaldlasdkasdoadksa.png

Противно на мнението, че децата на известните личности се ползват с привилегии в училище, чаровната актриса Алекс Сърчаджиева разказа за случка от училището на дъщеря й София, която я е накарала да премести момичето в друго училище .

Баща на дете от класа на София  казал, че е разпоретина. Детето отишло при София и обявило, че нейният баща казал, че майка й е разпоретина .

Никой обаче не очаквал реакцията на Сърчаджиева, която е в типичния й открит и откровен маниер – на следващата родителска среща Алекс просто отишла, подала ръка и се представила на бащата с думите: „Здравейте, аз съм тази разпоретина“.

„Той замръзна, не го очакваше, а аз я преместих в друго училище“, обясни развръзката актрисата. Случката, която Алекс Сърчаджиева разказва в предаването „120 минути“ по Би Ти Ви, но и споделя в своя спектакъл. „Любимата ми дума е обич“, завърши тя.

„Няма друга такава дума“, обяви обичаната актриса.

„Децата могат да са много жестоки. Едно дете беше казало на дъщеря ми София, че неговия баща е казал, че аз съм разпоретина. Отидох в училището на следващата родителска среща и му казах: Здравейте, аз съм тази разпоретина.

 

Той замръзна. Буквално блокира, не е очаквал.“ Това разказа актрисата Александра Сърчаджиева за случка в училището на дъщеря й. Вчера тя гостува при Светльо Иванов в „120 минути“ по BTV.

Сърчаджиева сподели тази история, за да обясни защо е трябвало да премести дъщеря си в друго училище.

Преди всяко представление – дали е премиера, или играя за стотен път – вълнението е огромно.

„Истината е, че вълнението, което изпитвам в моето представление на живо, е много по-различно. Аз продължавам да не мога да спя вечерта преди представление. Много се вълнувам, даже страхувам, мога да кажа, добави актрисата.

Моноспектакълът „На живо“ е както терапия за мен, така и терапия за зрителите, допълни Александра Сърчаджиева.

Тръгнах с идеята, че на един човек да успея да помогна отдолу да намери смисъла, значи съм успяла. Не очаквах, че ефектът ще бъде толкова голям и, че ще успея да достигна до душите на толкова много хора. Затова и вълнението е толкова голямо и по-различно, защото аз не се притеснявам от нещата, които разказвам, а от това дали и тази вечер ще успея да достигна до душите на хората, допълни актрисата.

Continue Reading

Previous: Отец Иван гасне, затваря и трите приюта. Глад и студ са надвиснали над хората
Next: Измама? Евгени Генчев се преструва на Ергенът, докато е женен. Затова не целува никоя в шоуто

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.