Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи
  • Новини

Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
skcdskvdfkvkfdbkgf.png

След като ергенът Алек заведе красивата Надежда на мястото, където живее по време на романтичното шоу, на всички стана повече от ясно какви са намеренията му към блондинката.

Часове по-късно обаче, Надежда пусна в профила си стряскащи снимки от болнична стая, предизвиквайки вълна от всевъзможни реакции и коментари в социалните мрежи.

Надежда Вишева сама публикува в личния си профил стори от болничната стая, а от качения кадър става пределно ясно, че блондинката в момента е на системи. Каква е причината за тях обаче, все още не се знае, пише show.blitz.

Последователите на красивата блондинка, която е майка на 7-годишен син, се надяват да не е нещо сериозно и скоро тя да се възстанови напълно – и да обясни какво точно се е случило.

Към момента Надежда се оформя като тотална фаворитка за спечелване не само на сърцето на Алек, но и на голямата награда в любовното ралити „Ергенът“.

 

Третият сезон на „Ергенът“ напредва все повече и върви към развръзката си. На старта в Родос бяха 26 кандидатки за сърцето на Алек Младенов, а след снощи в къщата останаха едва осем – Валерия, Екатерина, Йоана, Кристина, Магдалена, Мария, Надежда и Надя.

Последната, която засега си тръгна без роза, е певицата Киара Маджарова. Именно тя разкри и кои са двете фаворитки да спечелят риалитито. Според нея това са Надежда и Маргарита.

 

„Межу тях двете е най-голямата конкуренция сред момичетата. Тъй като и двете са били на равен брой срещи. Всеки път по различен начин той им подготвя срещите. На Надежда са по-екстремни, на Магдалена са по-любовчийски, по-романтични. И фокусът е главно върху тях“, каза тя в предаването „Преди обед“.

 

„Реално всяко едно от момичетата, които са били на среща, си изживява срещата по неин начин. Естествено, че има вълнение от това, че прекарват времето с Алек, който я допуска до това да я опознае, той също нея. Смятам, че дори когато те ни разказват така ги усещат. Така че не мисля, че е нещо преувеличено или по някакъв начин по-насолено излъченото“, обясни още тя.

След това тя разкри и лична драма от живота си – била е на косъм от смъртта. „Прави ми впечатление, че момичетата, които имат вниманието на Алек, по някакъв начин са се разкрили и по-скоро искат той да изпита съжаление към тях. Видяхме доста от тях да разказват своя лична история, свързана с близки, предишна връзка или така нататък. В случая аз съжалявам, че не му разказах повече за себе си и за тежките ми моменти, както доста от момичетата.

 

Например в момента съжалявам, но тогава не го сметнах за редно и нужно, да възбуждам в него такива емоции и съжаление. Аз също съм преживяла доста неща, била съм на ръба на смъртта, и това е нещо, което е доста деликатна тема. Била съм в доста тежко състояние – в 10-дневна кома и това до голяма степен е засегнало моя мозък.

 

Имахме една игра – емпатична. Аз много добре знам какво означава тази дума, но тъй като това е доста голяма травма, засегнала моите нерви  мозъка ми, по-бавно превключвам. Сами видяхте, че аз по-бавно говоря в самото предаване. Някакси не го сметнах за нужно да изпитва Алек съжаление към мен“, разкри тя.

На участничките в следващия сезон на „Ергенът“ тя препоръча да бъдат доста търпеливи и да не се поддават на емоциите толкова бързо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България
Next: Рязка промяна! Хиляди пенсионери ще бъдат изненадани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.