Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алена бие тревога: Идва най-опасният ден за цялата година, избягвайте
  • Новини

Алена бие тревога: Идва най-опасният ден за цялата година, избягвайте

Иван Димитров Пешев декември 18, 2022
alenasoandsnasdosa.png

Ден на кармични срещи за добро или по-скоро за разплата предстои на 22 декември. Ще има увеличени трудности, изискване всеки от нас да развива прозорливост и предпазливост, за да си спасява кожата както може, да съхрани себе си и да знае, че на никого не може да разчита. За това предупреждава в прогноза за „Труд” астрологът Светлана Тилкова – Алена относно предстоящия четвъртък – 22.12.2022 г.

„Видим ли повтарящи се числа в датата, а и в часа, значи същества от други измерения се опитват да ни кажат нещо. Някои ни плашат, че ще се отвори портал във времето и нови тълпи рептили ще нахлуят на Земята, за да превърнат човека в роб.

Имайки предвид, че съществата с този неприятен за човека външен вид, са висш разум от високо ниво, ако искаха, да са го сторили. Те обаче добре знаят, че агресията спрямо ниско развита планетарна култура като човечеството ще е последвано от светкавично наказание за тяхната планета. Тъй че спокойно“, посочва Алена.

По думите й в магичната 22.12.2022 дата, има цели шест двойки.

Не изпускай тези оферти:

“Взела съм под внимание и часът 22:12:22, с което двойките стават единадесет. На тази дата, казват, животът ни щял да се преобърне, съдби да се променят, с енергия да се презаредим, защото денят бил един от най-силните, с най-мощна енергия през целия век. Канал във времето няма да се отваря, но кармични срещи ще има, за добро или по-скоро за разплата“, предупреждава тя.

„Числото 22 в деня е носител на кармична разплата, увеличени трудности, изискване всеки от нас да развива прозорливост и предпазливост, за да си спасява кожата както може, да съхрани себе си и да знае, че на никого не може да разчита. Уви, прозорливостта ще е потисната от ината, който в деня ще е изявен дори при хората, които не го притежават.

Разговори, преговори, лекции ще бъдат проблемни и наситени с противопоставяне, ако е възможно да се отложат. Повторението на вибрация 22 във втората половина на числото на годината на Венера, която съсипахме с агресията си и с невъзможността да осъзнаем какво са Любовта, Обичта, Човечността и Добротата предупреждава за изблик на словесна и физическа агресия при несъгласие с нечие напористо мнение.

Особено внимание е нужно на пътя, денят предполага увеличени злополуки“, препоръчва астрологът. 

Алена уточнява, че числото 1 не играе никаква роля, притисната от шесткратното повторение на двойката в датата. „Говоренето ще е безспирно, тактът, компромисът ще са забравени, премълчани тайни ще излязат наяве. Датата, за жалост, няма да доведе до осъзнаване в хората, които са готови на агресия, мъст, физическо насилие над всеки, които им се противопоставя.

Малко успокоение е, че бързо ще получат възмездие от кармата и всички негативи на датата ще се стоварят върху подлеците, жалкарите и насилниците, грабителите на възрастни хора, които остават без парите си за прехрана и лекарства, защото това повелява плутоновата 0 в датата, при това по най-неочаквания и непреодолим начин, както казват лекарите – несъвместим с живота“, казва Алена и допълва: „Като добавим и часа, отново съветвам – стойте си у дома в този час.

Избягвайте разговорите. Ако семейството ви е проблемно, разделете стаите, за да не се преобърне животът ви в неочаквана и нежелана посока, единствено заради заложеното от деня, а не заради мистично езотерични приумици, каквито в датата не са заложени“.

Изгубени във времето

Ако ползвахме календара на предците ни, няма да има сакрални дати

„В някои отношения злото е за добро. Календарът на нашите български предци, най-старият на планетата, е забравен някъде около падането на Второто царство под турско робство. Многохилядолетно знание е затрупано от забравата на времето. Представете си какво би се случило, ако все още използвахме този календар.

Да, самочувствието ни като народ щеше да е друго, но в този календар не съществуват магични, сакрални и каквито щете други дати“, казва астрологът Светлана Тилкова – Алена.

По думите й според българския календар сега е 7818 година от неговото начало, която отговаря на 2022 година след Христа. „Българският календар се оказва крайно неудобен, дори нежелан от всички дръзновени търсачи на магически, уникални дати в календара ни, които отварят тунел в пространството, врата във времето и имат свръхестествени свойства“, уточнява тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесни новини за празниците! Вдигат рязко пенсиите по швейцарското правило
Next: Заловиха я! Пенсионерка стана за резил с кражба на стока за над 350 лв.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.