Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития
  • Новини

Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
alinaduadasras.jpg

На 22 септември се навършиха 3 години от кончината на проф. Юлиан Вучков, който издъхна внезапно, след като бе покосен от масивен инфаркт.

Легендарният театрален и кинокритик и тв водещ правеше политиците на салата в култовото си предаване „Времена и нрави“. Именно тях той смяташе за виновни за положението, в което се намира страната ни.

Проф. Юлиан Вучков не спираше да работи макар и с леко разклатено здраве. Няколко дни, преди да си отиде от този свят, предал и последната си книга за печат, която бе издадена непосредствено след смъртта му в няколко тираж.

Малцина обаче са наясно с факта, че двама души се грижели за него, преди да си отиде от този свят – риалити звездата Алина Дуарте и сиракът Виктор, който всеки ден го извеждал на разходка и поддържал във форма духа му с весели разговори.

Не изпускай тези оферти:

Професорът и Алина се запознали преди 5 години. Свързал ги Мартин Карбовски. Постепенно станали близки и започнали да се чуват всеки ден по телефона, и да се виждат.
Тя пък го запознала със сирака Виктор, който живеел в негово помещение и така той станал асистент на проф. Вучков.

Споделя, че професорът бил атеист, а тя е много набожна. Карал й се, че не гледа предаванията му. Веднъж се скарали толкова здраво на тема религия, че не си говорили близо месец.

След това на професора му се разминало и й звъннал. Общото помежду им било, че и двамата не искали да имат деца, тъй като хлапетата се формират от обществото и не е сигурно накъде ще тръгнат, колкото и възпитани да са и колкото и грижи да получават.

Проф. Юлиан Вучков така и не успял да прежали любимата си Дианка и често път плачел за нея. Разказвал, че се влюбил за пръв път на 70 години и че тя била жената на живота му.

В последните си дни професорът станал леко раздразнителен и започнал да се запасява с лекарства. Тежките чувства го налягали предимно вечер и тогава говорел по телефона с приятелите си.

Алина се чула с професора часове, преди да издъхне. Тогава й споделил, че е припаднал и се чувства зле. Към 21 ч. Виктор, който същевременно бил отишъл в дома на професора и отключил на медиците, й се обадил и споделил, че е дочул притеснителен лекарски разговор, засягащ състоянието му. От това, което подочул, станало ясно, че са му дали нещо, което не е трябвало да му дават.

Алина е категорична, че никога няма да се разбере истината дали проф. Юлиан Вучков си е отишъл от тромб, инфаркт или пък лекарска грешка.
Спомня си, че на опелото му ковчегът бил отворен и тя го прегърнала, хванала го за ръката и му казала: „Всичко свърши!“, имайки предвид физическата болка.

Всички я гледали с пренебрежение, защото не знаели коя е. Тя никога не е търсила слава, парадирайки с това, че е жената, която се е грижила за професора.
Източник: Уикенд

Още по темата:

Роднините не стъпвали на гроба му, не печатали и некролози

Три години от смъртта на проф. Юлиан Вучков се навършват на 22 септември. И тази година паметта му ще бъде почетена от съседката му Алина Дуарте и сирака Виктор, които в последните години от живота му бяха неотлъчно до него и му помагаха за всичко.

През миналата година брат му Михаил Петров, който се оказа негов единствен наследник, не направи панихида на професора, пише вестник Ретро.

Възпоменателни некролози на тв легендата също не се печатат, откакто си е отишъл. След смъртта си Вучков бе кремиран, каквото бе желанието му приживе. Урната му бе положена в гроба на неговата майка на Малашевските гробища в София.

Единствената, която през последните 3 години посещава вечния му дом и се грижи той да не потъне в треви, шубраци и мръсотия, е съседката му Алина. Именно тя е човекът, който е до Вучков в последните му земни часове.

Когато професорът се почувствал зле в апартамента си, тя повикала линейката и го съпроводила до болницата, където той почина от инфаркт на 83 години през 2019-а.

Алина живее в същата кооперация, в която се намира и апартаментът на професора на столичната ул. „Христо Белчев“. Малкото му жилище с площ от 64 квадрата бе продадено от брат му Михаил месеци след неговата кончина.

Въпреки че докато бе жив, Вучков никак не се уважаваше със своя родственик, не бе подготвил завещанието си предварително и като единствен кръвен роднина актьорът от Народния театър придоби имота, както и спестяванията на професора. Известно време се твърдеше, че авоарите му възлизали на повече от половин милион лева, но наскоро брат му отрече да е имал толкова пари и сумата, която наследил, била съвсем символична.

От апартамента обаче Петров изкарал около 150 хиляди евро при продажбата. Цените на имотите на пъпа на София са изключително високи и макар и малко, жилището на Вучков се оказало ценно.

И като покойник професорът продължава да издържа брат си от онзи свят, тъй като отчисленията от продажбата на неговите книги отиват именно у актьора, защото е единствен законен наследник.

Докато все още бил жив и здрав, професорът обмислял да завещае имането си на сирака Виктор, който му бил личен асистент, пазарувал му, чистел му, правел му компания, но времето не му стигнало да осъществи намеренията си.

Виктор бил като син за покойния Вучков, а след смъртта му се препитавал като чистач, метач и общ работник по строежите в столицата, за да не гладува.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имaл кaквo дa чуe: Пpeди дa зacпи нa oпepaциoннaтa мaca включил мoбилния и зaпиcaл кaквo се cлучвa
Next: Работници в Пловдивско отказват 1 700 лева заплата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.