Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития
  • Новини

Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
alinaduadasras.jpg

На 22 септември се навършиха 3 години от кончината на проф. Юлиан Вучков, който издъхна внезапно, след като бе покосен от масивен инфаркт.

Легендарният театрален и кинокритик и тв водещ правеше политиците на салата в култовото си предаване „Времена и нрави“. Именно тях той смяташе за виновни за положението, в което се намира страната ни.

Проф. Юлиан Вучков не спираше да работи макар и с леко разклатено здраве. Няколко дни, преди да си отиде от този свят, предал и последната си книга за печат, която бе издадена непосредствено след смъртта му в няколко тираж.

Малцина обаче са наясно с факта, че двама души се грижели за него, преди да си отиде от този свят – риалити звездата Алина Дуарте и сиракът Виктор, който всеки ден го извеждал на разходка и поддържал във форма духа му с весели разговори.

Не изпускай тези оферти:

Професорът и Алина се запознали преди 5 години. Свързал ги Мартин Карбовски. Постепенно станали близки и започнали да се чуват всеки ден по телефона, и да се виждат.
Тя пък го запознала със сирака Виктор, който живеел в негово помещение и така той станал асистент на проф. Вучков.

Споделя, че професорът бил атеист, а тя е много набожна. Карал й се, че не гледа предаванията му. Веднъж се скарали толкова здраво на тема религия, че не си говорили близо месец.

След това на професора му се разминало и й звъннал. Общото помежду им било, че и двамата не искали да имат деца, тъй като хлапетата се формират от обществото и не е сигурно накъде ще тръгнат, колкото и възпитани да са и колкото и грижи да получават.

Проф. Юлиан Вучков така и не успял да прежали любимата си Дианка и често път плачел за нея. Разказвал, че се влюбил за пръв път на 70 години и че тя била жената на живота му.

В последните си дни професорът станал леко раздразнителен и започнал да се запасява с лекарства. Тежките чувства го налягали предимно вечер и тогава говорел по телефона с приятелите си.

Алина се чула с професора часове, преди да издъхне. Тогава й споделил, че е припаднал и се чувства зле. Към 21 ч. Виктор, който същевременно бил отишъл в дома на професора и отключил на медиците, й се обадил и споделил, че е дочул притеснителен лекарски разговор, засягащ състоянието му. От това, което подочул, станало ясно, че са му дали нещо, което не е трябвало да му дават.

Алина е категорична, че никога няма да се разбере истината дали проф. Юлиан Вучков си е отишъл от тромб, инфаркт или пък лекарска грешка.
Спомня си, че на опелото му ковчегът бил отворен и тя го прегърнала, хванала го за ръката и му казала: „Всичко свърши!“, имайки предвид физическата болка.

Всички я гледали с пренебрежение, защото не знаели коя е. Тя никога не е търсила слава, парадирайки с това, че е жената, която се е грижила за професора.
Източник: Уикенд

Още по темата:

Роднините не стъпвали на гроба му, не печатали и некролози

Три години от смъртта на проф. Юлиан Вучков се навършват на 22 септември. И тази година паметта му ще бъде почетена от съседката му Алина Дуарте и сирака Виктор, които в последните години от живота му бяха неотлъчно до него и му помагаха за всичко.

През миналата година брат му Михаил Петров, който се оказа негов единствен наследник, не направи панихида на професора, пише вестник Ретро.

Възпоменателни некролози на тв легендата също не се печатат, откакто си е отишъл. След смъртта си Вучков бе кремиран, каквото бе желанието му приживе. Урната му бе положена в гроба на неговата майка на Малашевските гробища в София.

Единствената, която през последните 3 години посещава вечния му дом и се грижи той да не потъне в треви, шубраци и мръсотия, е съседката му Алина. Именно тя е човекът, който е до Вучков в последните му земни часове.

Когато професорът се почувствал зле в апартамента си, тя повикала линейката и го съпроводила до болницата, където той почина от инфаркт на 83 години през 2019-а.

Алина живее в същата кооперация, в която се намира и апартаментът на професора на столичната ул. „Христо Белчев“. Малкото му жилище с площ от 64 квадрата бе продадено от брат му Михаил месеци след неговата кончина.

Въпреки че докато бе жив, Вучков никак не се уважаваше със своя родственик, не бе подготвил завещанието си предварително и като единствен кръвен роднина актьорът от Народния театър придоби имота, както и спестяванията на професора. Известно време се твърдеше, че авоарите му възлизали на повече от половин милион лева, но наскоро брат му отрече да е имал толкова пари и сумата, която наследил, била съвсем символична.

От апартамента обаче Петров изкарал около 150 хиляди евро при продажбата. Цените на имотите на пъпа на София са изключително високи и макар и малко, жилището на Вучков се оказало ценно.

И като покойник професорът продължава да издържа брат си от онзи свят, тъй като отчисленията от продажбата на неговите книги отиват именно у актьора, защото е единствен законен наследник.

Докато все още бил жив и здрав, професорът обмислял да завещае имането си на сирака Виктор, който му бил личен асистент, пазарувал му, чистел му, правел му компания, но времето не му стигнало да осъществи намеренията си.

Виктор бил като син за покойния Вучков, а след смъртта му се препитавал като чистач, метач и общ работник по строежите в столицата, за да не гладува.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имaл кaквo дa чуe: Пpeди дa зacпи нa oпepaциoннaтa мaca включил мoбилния и зaпиcaл кaквo се cлучвa
Next: Работници в Пловдивско отказват 1 700 лева заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.