Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аналгин и йод при болки в ставите и гърба. Ето какво да направите
  • Новини

Аналгин и йод при болки в ставите и гърба. Ето какво да направите

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
analgalgasinasn.jpg

Аналгин и йод при болки в ставите и гърба

Това е рецептата на баба ми, която я правеше, когато „я въртяха“ ставите (така казваше тя, а това означаваше, че я болят), за да облекчи болката.

Рецептата е наистина проста, но много ефективна. Реших да я споделя с вас, ако на някой му потрябва.

Ако имате болки в ставите, имате усещане за „тежест“ в краката, стари наранявания и други подобни – тази смес може да замени скъпите гелове и кремове.

Не изпускай тези оферти:

Необходими съставки:
300 мл. алкохол (или ракия)
100 мл. йод
10 таблетки аналгин (аспирин)

Приготвяне:
Смесете алкохола с йода и добавете стритите таблетки аналгин.

Разклатете бутилката или буркана и го оставете на тъмно за 21 дни. След като този период изтече може да използвате средството.

Употреба: Мажете болните места или нанасяйте компрес. Не пийте!

Това средство помага за лечение на артрит, остеоартрит, болки в гърба и всичко, свързано със ставите, костите и мускулите.

Още рецепти:

Нашето семейство отдавна е скептично настроено към незалепващите покрития на съдовете. Имаше (и все още има) толкова много слухове за тях, че понякога те е страх не само да не ги надраскаш, но и изобщо да ги пипнеш с шпатула. Най-удивителното е, че за да не загори храната, трябва да прибягвате до трикове дори когато използвате тигани с тефлон.

Както се оказа, незалепващото покритие не спасява от прегаряне, а само от залепването на храната по повърхността. И това се вижда най-добре в този пример с най-обикновените бъркани яйца. В тази статия ще научите защо винаги слагам кубчета лед в тигана всеки път, когато пържа яйца .

кубче лед в тигана
Пържене с лед

В миналото, когато правех омлет или бъркани яйца, винаги се сблъсквах с проблема с равномерното изпичане. Харесва ми, когато белтъкът е равномерно изпечен отгоре, отдолу не загаря, а жълтъците остават течни.

неравномерно пържене

Това обаче е невъзможно, поне на мен никога не ми се е получавало – или изгаря отдолу, или остава сурово отгоре, или пък жълтъкът се втвърдява напълно. Някои решават проблема като сложат капак и намалят температурата, но това значително забавя времето за готвене, а сутрин имаш най-много 10-тина минути за приготвяне на закуската.

Е, аз открих своя трик за равномерно приготвяне на яйцата, при това за нула време – просто пуснете кубче лед в тигана!

шепа лед
Как да гарантираме, че яйцето няма да загори

И това се отнася не само за бърканите яйца, но и за други пържени храни. Омлети, кюфтета, пържоли, риба и дори чийзкейкове попадат в тази категория. Това важи особено за ястия, които са известни с това, че нямат време да се изпекат отвътре.

Ако добавите малко вода и покриете тигана с капак, пространството вътре ще се запълни с пара и процесът на готвене ще се ускори. Самото ястие няма да изгори по този начин и ще започне да се готви по-равномерно: отдолу – благодарение на тигана, отгоре – поради ефекта на парата.

Защо лед? Проблемът е в несъвместимостта на вода и масло. По-точно вода и врящо олио. Вероятно сте чували за този експеримент по физика повече от веднъж и може би дори сте го виждали. Ако добавите малко вода към горещ тиган с олио, то веднага започва да съска, да пука и рискувате изгаряне.

Първо, това е доста опасно. Второ, малко хора искат да мият печка, опръскана с мазнотия. Вместо това просто вземете кубче лед и го поставете върху пържените яйца. Водата ще започне да се изпарява равномерно с минимален контакт със самото олио.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въpхoвнo cвинcкo пeчeнo зa Кoлeдa – aкo иcкaтe дa ce peжe кaтo мacлo и дa e coчнo, ТОВА e peцeптaтa
Next: Климатологът Рачев ни разказа играта: Необикновена зима се задава

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.