Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Англичани купиха само за 25 хиляди старо училище в село Левка. Това, което се случи след години, ще ви накара да настръхнете
  • Новини

Англичани купиха само за 25 хиляди старо училище в село Левка. Това, което се случи след години, ще ви накара да настръхнете

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
ennglasdlaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изоставени бивши училища се превръщат в старчески домове, хотели, винарски изби, дори просторни частни къщи, пише в. „Телеграф“.

Английско семейство например направи от старото школо в село Левка, община Свиленград, свой мечтан дом. Джулия и Антъни Чарлс купуват рушащата се сграда през 2012 г. за 25 000 лева.

Това е еквивалентът на 10 000 английски паунда, за които в Обединеното кралство няма как да се купи имот. Две години продължава ремонтът и през 2015 г. фамилията от Бирмингам се нанася в просторната си къща.

Англичаните все пак са запазили част от атмосферата на някогашното школо „Христо Ботев“. В просторния им коридор има портрет на Ботев, а по стените висят исторически карти, които показват славната история на България.

В старото училище в Одринци, община Ивайловград, пък се засели цяла комуна от чужденци, които живеят в хармония с природата. Колонията, която местните наричат Немската общност, вече наброява 24-ма души.

Повечето обитатели са германци, но има холандци, британци и хора от цяла Западна Европа. В комуната са се родили и две деца в домашни условия, тъй като общността съзнателно не иска лекарски грижи. Лекуват се само с билки.

Продажбата на стари училища беше разрешена, след като се оказа, че у нас има стотици пустеещи школа. Към много малко от тях обаче инвеститори са проявили интерес.

Преди да се сложат на тезгяха обаче, трябва да се провери дали сградите не могат да бъдат използвани за образователни или социални дейности.

Най-често новото предназначение на закритите школа е за старчески домове, а вместо детска глъч и веселие, по коридорите и в стаите им се разхождат болни и немощни възрастни хора.

Закритото основно училище в село Драгижево, община Лясковец, например, преди десетина години беше купено от бизнесмени, които инвестираха 2 млн. лв., за да го превърнат в лъскав частен дом за стари хора с 80 места.
Месечните цени за живеене там са от 700 лв. за място в двойна и до 1600 лв. за единична стая. В модерен хотел със СПА център е превърнато някогашното школо в чирпанското Могилово.

Инвестицията е на руски оръжеен търговец, който развива в района лозаро-винарски комплекс.

В село Мерданя пък, след като дълги години бе обречена на разруха, триетажната масивна сграда на местното, също отдавна закрито училище, най-после бе купена от варненска фирма, която извърши основен ремонт и днес там се намира склад и производствена база на фирмата.

Blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли певицата Гергана? Случи й се най-хубавото, фенове ликуват
Next: Да родиш четиризнаци на 51: как живеят днес прекрасната мама и нейните деца

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.