Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ани е нашият живот! Помогнете!
  • Новини

Ани е нашият живот! Помогнете!

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
asnsadnsdyeyew.png

Младата българка Анита Илиева се нуждае от множество скъпоструващи операции, за да оцелее.

Преди няколко седмици жената пострада в жестока катастрофа, а докторите се борят да я спасят. Родителитей призоват състрадателните ни сънародници да се включат с парична подкрепа за плащане на медицинските интервенции.

Ето какво разказаха те:

„Здравейте, мили добри хора, скъпи Дарители!
Днес ще ви разкажа за нашето прекрасно и слънчево момиче Анита Илиева. С голяма болка в сърцето и със сълзи на очите изписвам тези редове към вас.

Болката в живота на всеки човек е различна, но когато става въпрос за единственото ти дете няма нито една дума, която да опише мъката, която изпълва живота ни ден след ден.

На 2-ри Август моето слънце в живота дъщеря ни Ани навърши 32 години, 8 дни по-късно замина на дългоочакваната си почивка. Никога не сме вярвали, че някой ще ни се обади и съобщи това, което чухме, но ето, че стана. Пътувайки с приятелки на 10-ти Август, колата попада в „аква планинг“, шофьорката на колата не успява да овладее ситуацията и се преобръща.

След поредица от нечовешки удари колата попада в канавка. Дъщеря ни, която се е намирала на задната седалка, освен всичко преживяно, е излетяла през стъклото на колата, което е допринесло за редица нейни наранявания. Оказана й е първа помощ от един изключително добър човек, който е спрял да помогне, след което Ани е била приета в най-близката болница в град Перник.

Докторите установяват, че състоянието й трябва да бъде поето от специалисти и е транспортирана в УМБАЛ Пирогов, град София.

Приета е с вътрешен кръвоизлив. Извършена е операция за отстраняване на далака. Пострадал е бъбрекът, който за момента остава под наблюдение.

Ани е загубила много кръв, има счупвания в областта на таза, а десният й крак е бил изваден извън ябълката.Налице са счупвания и наранявания на гръбначния стълб.

До момента освен тежката операция, която продължава над два часа, в областта на корема е извършена операция и на 2-ри шийчен прешлен, който е бил в критично състояние. Предстоят да бъдат извършени още редица операции по възстановяването на гръбнака и таза.

За момента с помощта на всички роднини и приятели, които обичат нашето момиче успяхме да извървим пътя до тук.

Мили , добри хора обръщаме се към вас за помощ, единствената мечта, която имаме в момента е дъщеря ни да се събуди, тъй като от 12-дни тя е в медикаментозна кома, поради критичното състояние в, което се намира. Ани е нашият живот! Тя е смисълът да си отваряме очите всяка сутрин, нищо не е същото без нея. Усмивката й озарява всяко място в, което влезе.

Тя се бори всеки ден и ние сме сигурни в нея, а мечтите са ни толкова обикновени да се върне в живота ни такава каквато е била!
Молим Ви от сърце, помогнете ни да излекуваме детето си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща в последния момент отказа да плати сватбата на своята дъщеря. И затова си имаше наистина основателна причина
Next: Отново падам на колене пред вас! Върнете усмивката на Биляна

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.