Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ани Салич и Цацаров с нов дом за 620 хиляди
  • Новини

Ани Салич и Цацаров с нов дом за 620 хиляди

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
asdgsdhererr.png

Тв звездата Ани Салич и бившият главен прокурор Сотир Цацаров се радват на ново любовно гнездо в столицата. Става дума за луксозен и просторен апартамент с площ 159 квадрата, намиращ се на територията на София.

Той е бил закупен от Цацаров през 2022 г. срещу колосалната сума от 620 088 лева. Към жилището има и паркомясто, но в кой квартал на столицата се намира, не е уточнено.

Скъпият имот е вписан от бившия главен прокурор като нова придобивка в актуалната му имуществена декларация, подадена към КПКОНПИ. От документа става ясно още, че апартаментът се води изцяло на негово име.

В декларацията липсва името на Ани Салич, което означава, че двойката все още не е сключила брак. Ако това се бе случило, новинарката щеше да бъде длъжна също да декларира имуществото и спестяванията си в качеството си на брачна половинка на Цацаров.

Най-коментираната светска двойка у нас не афишира връзката си публично вече повече от година и предпочита отношенията им да бъдат дискретни. От началото на любовната им история стана ясно, че двамата живеят или в другия апартамент на бившия главен прокурор в столицата, който обаче е два пъти по-малък от новозакупеното жилище, или в къщата на Ани в близкото до Перник село Рударци.

Някои зрители още преди половин година заподозряха, че Ани Салич и Сотир Цацаров са сгодени, след като тя се появи в ефир с пръстен, който може да се асоциира с годежен.

До сватба между новинарката и бившия главен прокурор обаче все още не се е стигнало, макар през миналото лято той официално да се разведе с първата си съпруга Меглена. С нея бяха женени 31 години и имат голяма дъщеря Диана, също правист по образование и професия.

Хора от обкръжението на Ани издават, че тя и Цацаров се познавали от години, но отношенията им били професионални и се били срещали няколко пъти, но по работа. През пролетта на 2022 г. обаче в светските среди гръмна новината, че най-известната тв водеща у нас има роман с бившия главен прокурор.

По-късно тя потвърди, че е обвързана във фейсбук, а през миналото лято двамата бяха заснети на летището в София да отиват заедно и на почивка на гръцкия остров Корфу. Тогава на лятната ваканция ги придружаваше и дъщерята на Ани от първия ѝ брак с тв продуцента Бранко Салич – Хана, което даде ясен знак, че тя е запознала децата си с новия мъж до себе си още в началото на връзката им.

От Бранко журналистката има и голям син Лазар, който е компютърен спец и завърши висшето си образование в Холандия.

Тв водещата се разведе със сърбина преди повече от 5 години и отношенията им веднага след разлъката не бяха съвсем цветущи. Към днешна дата имали нормална комуникация, а прошка един на друг си дали след кончината на бившата свекърва на Ани преди 3 години. След развода с новинарка №1 Бранко Салич закъса финансово и бизнесите му зациклиха.

Заговори се дори, че е стигнал до просешка тояга и нямал пари даже да си плаща здравните осигуровки. В момента не се знае дали е безработен, или е успял да си стъпи на краката, както и дали е открил нова любов след краха на брака им с журналистката.

Източник: “Ретро”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелките ми се избиват за рецептата: Патентованите ми мариновани чушки – тайната е в чесъна
Next: Ново земетресение в България, ето къде е епицентърът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.