Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ани Салич показа къщата си: Работя всеки Божи ден повече от 30 години и си плащам данъците
  • Новини

Ани Салич показа къщата си: Работя всеки Божи ден повече от 30 години и си плащам данъците

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
sdaskkraskrasoldas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Жълти медии отново лъжат за баснословната ми заплата от 18 000 лева, за апартаменти, които имам в София и по света, палат в Рударци и “Волво” за 100 хиляди.

 

Няма такова нещо! Моят палат е едноетажна сглобяема къща, имам един апартамент в София и карам кола, произведена 2011 г. и оценена от застрахователите ми за 10 хиляди евро. Работя всеки Божи ден повече от 30 години, а вече 20 съм водеща, плащам си данъците и се грижа за семейството си”.


Журналистката изригна в социалните мрежи по повод твърденията, че имала къщи в Белград и Благоевград и била на първо място по имоти сред телевизионерите. Като доказателство за думите си Салич показа дома си и талона на автомобила си в интернет.

“Служител съм на частна медия с прозрачни собственици – успешни бизнесмени, които със сигурност няма да хвърлят излишни пари на вятъра.

 

Как може толкова много години да лъжат и мразят, а и не само това – да имат стотици хиляди читатели тези вестници? Няма да разбера. Но знам, че справедливост и разплата има. И то тук, на земята, а не на небето”, бясна е тв водещата.

Припомняме, че наскоро Ани Салич постави рекорд в гилдията, дипломирайки се на 50 години. През април тази година водещата на новините по Нова телевизия чукна половин век, а само няколко месеца по-късно се сдоби и с диплома от Военната академия „Георги Раковски“. Нека да й е честита!

Това е къщата на журналистката

Преди дни телевизионерката се явила пред професорите във ВУЗ-а, за да защити магистърската си теза в специалността „Национална сигурност и противодействие на радикализация“, в която Салич вече се води експерт.

 

Паметният момент на изпитването нейни колеги запечатали с камера, а снимката Ани сподели в профила си във „Фейсбук“, където получи поздравления и пожелания за успешна реализация в новото си амплоа от десетки приятели.

„Интересно е да учиш на 50“, пък написа от своя страна журналистката, която стана студентка в същата година, в която синът ѝ Лазар взе кетапа за средно образование.

Очевидно плановете на благоевградчанката съвсем не са да се пенсионира в телевизията, а изборът ѝ на втора специалност издава, че има апетит към високите постове в държавната власт, където някой ден можела да се изявява като експерт.

 

Освен това журналистката е чувствителна на теми като мигрантската вълна в Европа и тероризъм и не пропуска да коментира най-горещите събития от спектъра в профилите си в социалните мрежи.

 

Нищо чудно скоро Салич да последва примера на колежката си Мариана Векилска, която изненадващо прекрати успешната си и дългогодишна тв кариера, за да се влее в структурите на Европейския съюз.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водата от варените картофи е безценно лекарство: Нормализира кръвното и премахва токсините
Next: Леля на село вади цяла кофа домати от корен! По килограм единия, че и сладки – ето с какво ги тори

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.