Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Антон Хекимян пред уволнение
  • Новини

Антон Хекимян пред уволнение

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
anasnsnansant.jpg

Шефовете на Би Ти Ви са вдигнали мерника на Антон Хекимян, издават хора от бранша, заради нестихващите скандали в нюзрума на телевизията и огромния отлив на кадри, който директорът на отдел „Новини и актуални предавания” предизвикал.

Само за последните месеци трима знакови репортери са хвърлили оставки пред Хекимян и екипът му оредял драстично точно в най-напечения работен период.

Пръв от медията с обида си тръгнал Денислав Борисов. Нервите на перничанина, израснал в Радомир, не издържали под ръководството на Антон Хекимян и той обявил, че не просто напуска, а къса завинаги с журналистиката и ще се мести в съвсем друг бранш.

Негови колеги твърдят, че Борисов напуснал, защото поне от година и половина настоявал да му бъде поверено предаване.

Не изпускай тези оферти:

Той смятал, че е достоен да води или сутрешния блок на канала, или някое от уикенд изданията на публицистичните предавания. Дразнел се, че Хекимян открито лансирал Мария Цънцарова, а той и другите колеги оставали в сянката й. Затова и преди месец подал предизвестие за напускане.

Веднага след него байрака развели и две от знаковите репортерки на спорта, които отново са под ръководството на Хекимян. Става дума за хубавиците с дълъг опит на екран Елена Яръмова и Флорина Иванова.

Преди дни се разбра, че двете си тръгват от Би Ти Ви заради многото работа, постоянния стрес и сплетните, които вгорчават работния ден на телевизионерите там.

Хекимян, който преди близо две години седна в стола на уволнения Венелин Петков, бил в паника от напускането на част от най-добрите му кадри, пише „Ретро”.

Той се опитал всячески да ги задържи, като дори им предложил по-високо заплащане. Основният му страх бил да не отидат в конкурентната Нова телевизия, защото щял да натрупа още черни точки пред собствениците на медията и било съвсем възможно да го изхвърлят от директорския пост също толкова безславно, колкото и предшественика му Петков.

Хекимян, който е пословичен кариерист, бил изключително притеснен от ситуацията, в която се намирал. Въпреки че се опитвал да се държи приятелски с екипа, такъв отлив на кадри от медията не е имао от години.

Антон Хекимян е директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV от 21 декември 2020 г.

Започва професионалния си път още в първи курс като стажант в bTV през 2003 г., а от 2004 г. е репортер в сутрешния блок на телевизията. През септември 2013 г. става водещ на съботно-неделния сутрешен блок на bTV „Тази събота и неделя“[1].

От 2 юни 2014 г. води най-рейтинговото сутрешно предаване „Тази сутрин“ по bTV до 26 февруари 2021 г.

От 21 декември 2020 г. Антон Хекимян е директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV на мястото на Венелин Петков.

Роден е на 22 май 1984 г. в Стара Загора. Майка му е българка, а баща му – арменец. Хекимян завършва езиковата гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора с немски и английски. След завършване на средното си образование започва да следва журналистика. Започва работа в bTV още докато учи в Софийския университет.

През 2015 г. продуцентите на сутрешния блок на bTV „Тази сутрин“ създават специална рубрика „Предизвикай Хекимян“, имаща за цел водещият да задава на гостите на предаването непопулярни зрителски въпроси, засягащи тежки обществени процеси, както и работата на управляващите[2].

Друга знакова рубрика, която Хекимян води е специалното издание на bTV Новините „Попитай…“, в които пред него застават най-важните обществени фигури на деня – Министър председателя и Президента, за да отговорят на въпросите, които вълнуват обществото.

През март 2020 година Хекимян е водещ на специално предаване, посветено на настъпването в България на COVID-19, и на извънредното положение в България[3].

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат с пенсиите от 1 октомври. Кой ще взема 725 лева?
Next: Проф. Ангелов проговори какви ще са заплатите в България, ако ГЕРБ управлява пак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.