Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Антон Хекимян си призна всичко: Получих обаждането от Борисов и
  • Новини

Антон Хекимян си призна всичко: Получих обаждането от Борисов и

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
dsfhfdgjwrewdsfsd.png

Кандидатът на ГЕРБ за кмет на София Антон Хекимян даде първото си телевизионно
интервю.

„От 20 години съм в София. Влюбих се в града веднага. Живеехме четири човека
на квартира в центъра. Знам какво искат софиянци и как работят институциите.

 

Това не е филмов сценарий. Получих обаждане от Бойко Борисов. После имахме среща и поисках време, за да обмисля всичко. Решението ми не беше
емоционално, аз знам, че искам да го направя. Това не е подготвяно със седмици“,
каза той в ефира на БНТ.

„Няма от какво да се притеснявам. Внушения за нещо, което се е случило зад завесите, трябва да бъдат спрени“, категоричен
е Хекимян.

 

Той сподели, че знае повечето коментари и обиди към него след като е станало
ясно, че ще бъде кандидат за кмет на София. „Смущаваме, че журналисти нападат журналисти. Вбесяваме това“, добави той и обясни, че нито на него някой
му е говорил в слушалката, нито в Нова телевизия някой го е правил.

На обвиненията в публичното пространство, че е бил „къртица“ в bTV, той риагира
доста остро.

 

„Тази дума е обидна не само за колегите в bTV, които са едни от най-качествените
журналисти. Тази дума е обида за цялата журналистическа гилдия.

 

Защото аз, както
и всеки един колега в bTV може да потвърди, че съм работил професионално , спазвайки
всички журналистически стандарти по своя път. Знаех за какво ще бъда атакуван
и внушението, което ще бъде направена. Нямам притеснение за моя морал.

 

В момента и през годините отношенията ми с Бойко Борисов са професионални. Познавам
го от репортерските ми години. Аз съм човекът, който му е задавал най-неудобните въпроси.

Не мога да кажа, че съм златната резерва. Не съм спуснат отгоре. Аз съм правилният
избор.

 

Лидерът Борисов трябва да каже защо се спряха на мен. Не искам да бъда звездата
на политическото шоу.

Започнах срещите с хората. Някои ми казаха: „Защо го правиш?“, но София трябва да има своя достоен кмет“, добави още бившият журналист.

Хекимян подчерта, че да бъдеш в политиката не трябва да е самоцел, но ако искаш
да разполагаш с механизми, с които да променяш нещата, трябва да влезеш в политиката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Янков смразяващо: Снегът иде до дни
Next: Пенсионерите ще ликуват след тези новини от НОИ, преизчисляват пари

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.