Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Антон Хекимян си призна всичко: Получих обаждането от Борисов и
  • Новини

Антон Хекимян си призна всичко: Получих обаждането от Борисов и

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
dsfhfdgjwrewdsfsd.png

Кандидатът на ГЕРБ за кмет на София Антон Хекимян даде първото си телевизионно
интервю.

„От 20 години съм в София. Влюбих се в града веднага. Живеехме четири човека
на квартира в центъра. Знам какво искат софиянци и как работят институциите.

 

Това не е филмов сценарий. Получих обаждане от Бойко Борисов. После имахме среща и поисках време, за да обмисля всичко. Решението ми не беше
емоционално, аз знам, че искам да го направя. Това не е подготвяно със седмици“,
каза той в ефира на БНТ.

„Няма от какво да се притеснявам. Внушения за нещо, което се е случило зад завесите, трябва да бъдат спрени“, категоричен
е Хекимян.

 

Той сподели, че знае повечето коментари и обиди към него след като е станало
ясно, че ще бъде кандидат за кмет на София. „Смущаваме, че журналисти нападат журналисти. Вбесяваме това“, добави той и обясни, че нито на него някой
му е говорил в слушалката, нито в Нова телевизия някой го е правил.

На обвиненията в публичното пространство, че е бил „къртица“ в bTV, той риагира
доста остро.

 

„Тази дума е обидна не само за колегите в bTV, които са едни от най-качествените
журналисти. Тази дума е обида за цялата журналистическа гилдия.

 

Защото аз, както
и всеки един колега в bTV може да потвърди, че съм работил професионално , спазвайки
всички журналистически стандарти по своя път. Знаех за какво ще бъда атакуван
и внушението, което ще бъде направена. Нямам притеснение за моя морал.

 

В момента и през годините отношенията ми с Бойко Борисов са професионални. Познавам
го от репортерските ми години. Аз съм човекът, който му е задавал най-неудобните въпроси.

Не мога да кажа, че съм златната резерва. Не съм спуснат отгоре. Аз съм правилният
избор.

 

Лидерът Борисов трябва да каже защо се спряха на мен. Не искам да бъда звездата
на политическото шоу.

Започнах срещите с хората. Някои ми казаха: „Защо го правиш?“, но София трябва да има своя достоен кмет“, добави още бившият журналист.

Хекимян подчерта, че да бъдеш в политиката не трябва да е самоцел, но ако искаш
да разполагаш с механизми, с които да променяш нещата, трябва да влезеш в политиката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Янков смразяващо: Снегът иде до дни
Next: Пенсионерите ще ликуват след тези новини от НОИ, преизчисляват пари

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.