Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Апартаментът е изоставен през 1939 година и никой не е влизал там: Откриха нещо в него, което ги остави без думи
  • Новини

Апартаментът е изоставен през 1939 година и никой не е влизал там: Откриха нещо в него, което ги остави без думи

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
aasparrteitttt.png

През 1939 г. в апартамент в Париж е заключен и изоставен. Седемдесет години по-късно отварят апартамента и откриват художествени ценности, които са изведени в милиони.

 

На двадесет и три, мадам дьо Флориан излезе от апартамента си в Париж, Франция. През 1939 г.

започва Втората световна война и вероятно, мадам дьо Флориан научава, че германските войници наближават Париж.

Жената се страхува от опасността, заключва апартамента и си тръгва с другите парижани.
Мадам дьо Флориан заминава на юг, в свободната зона, където би могла да живее в безопасност.

Тя никога не е била в състояние да се върне в апартамента си. Въпреки това, продължила да плаща данък за останалата част от живота си. През 2010 г. мадам дьо Флориан починала на възраст от деветдесет и една години.

След смъртта на жената, наследниците научили за апартамента в Париж. Те наели специалист да направи опис на всички неща в изоставения апартамент.

Отварят вратата и целият екип изтръпва! Апартаментът е в перфектен вид от епохата преди Втората световна война.

По-важното е, че имало много ценни неща в апартамента. Дървени, порцеланови и стъклени съдове. Картините били свалени от стените, сякаш са готови да бъдат транспортирани, но собствениците не са имали достатъчно време за това.

Тази тоалетка изглежда така, сякаш очаква да се върне към своята господарка. Гребени, прах и парфюмени бутилки разпръснати върху нея.
В ъгъла на стаята са прашни оригинални кукли на Мики Маус. Те са отражение на времето преди началото на Втората световна война.

  Помните ли Пипи Дългото чорапче? Ето как изглежда днес актрисата, изиграла култовия образ преди 50 години (Снимки)

Може би най-интересното откритие е картината на една красива жена в розова рокля.

 

Нататъшно проучване показва, че жената е Марта де Флориан, бабата на мадам дьо Флориан.
Художникът е неизвестен, но след изследователите до заключението, че това е Джовани Болдини, италианския художник от периода на Бел Епок.

Марта Дел Флориан била много добре позната парижка актриса, коятоводе луксозен начин на живот. В апартамента е намерена колекция от любовни писма от известни ухажори, включително няколко от премиерите и президентите.

Докато Марта е изобразена на картина на Джовани, това е още едно доказателство, че те са били любовници.

 

Портретът на Марта е завършен през 1888 г., когато тя е била на двадесет и четири години. През 2010 г. картината е била продадена за $ 3.4 милиона, след като е била открита в изоставения апартамент. Това беше най-важната ценност от произведенията на Джовани.

Материалът Апартаментът е изоставен през 1939 година и никой не е влизал там: Откриха нещо в него, което ги остави без думи е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Continue Reading

Previous: Разкриха колко струва спокоен живот на село и как да си го осигурим
Next: Жена cмecи бaнaн и биpa: Слeд седем дни нe мoжeшe дa пoвяpвa, кaквo се cлучи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.