Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Апокалипсис до България: Положението в Гърция е страшно
  • Новини

Апокалипсис до България: Положението в Гърция е страшно

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
greqrqebsdb.png

Снощи, в светлината на продължаващите експлозии и неконтролиран огън, ръководството на гръцкото Министерство на отбраната, Генералния щаб на въоръжените сили на страната и Генералния щаб на ВВС взеха решение за предварителното изтегляне на няколко десетки F -16 изтребители от два типа – Block 30 и Block 50, които са разположени в три военни бази в Неа Ахиалос.

Общо 70 бойци са дислоцирани в три бойни бази на 111-то бойно крило в Неа Ахиалос. Според Pentapostagma има 32 изтребителя F-16 Block 30, работещи в база 330. Други 38 изтребителя F-16 Block 50 са разположени в другите две бойни бази на Неа Ахиалос, 341-ва и 347-а.

Причината са най-силните пожари, но проблемът с боеприпасите в складовете е много по-голям.

„Има две зони със складове за боеприпаси. Първата, която е така наречената “A’ Horigia”, се намира вътре в базата и съдържа боеприпаси, предназначени за незабавна употреба. Те са там, за да могат веднага да бъдат натоварени на самолетите, които са в готовност.

Втората зона, “B’ Horigia”, е по периметъра на базата на по-голямо разстояние и включва огромна пратка боеприпаси. В тази зона е имало експлозии. Тези боеприпаси са предназначени както за използване от самолетите на базата, така и за други, които могат да кацнат там, за да се въоръжат“, пише гръцкото издание.

Експертите смятат, че при най-неблагоприятни обстоятелства военната база може да престане да съществува, тъй като ще има достатъчно боеприпаси, за експлозия, сравнима с ядрен взрив.

Тези бази са недалеч от Волос, който е студентски град, където учат и наши студенти, а в самия район има и много наши гурбетчии. Намира се на около 340 км от Сандански и на 240 от Солун посока Атина.

Пожарът, който избухна в сряда, достигна неконтролируеми размери в четвъртък следобед, когато склад за боеприпаси на военновъздушните сили, разположен в района на Карамба, се запали, причинявайки силни експлозии.

Според последна информация от противопожарната служба, в Магнезия няма активен фронт, а само малки огнища на различни места. Жителите на Неа Анхиалос от Волос преживяха втора нощ на безпокойство, тъй като пожарът, който избухна в сряда, може да е в ремисия, а рискът от нови експлозии не е отминал.

Повече от 1000 души бяха настанени след евакуацията в изложбения център на Волос, който бе превърнат в приемна и зона за настаняване. В залата са поставени стотици легла, които са донесени от военни части от района, а храна е била осигурена от кетъринг компаниите на Волос.

The post Апокалипсис до България: Положението в Гърция е страшно appeared first on Новини.

Continue Reading

Previous: Възрастна жена откри изгубения си брат след 60 години, а той се оказа милиардер
Next: Стрелба в София! Почерня от полиция в ж.к. Младост 1, има ранен

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.