Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Апокалипсис до България: Положението в Гърция е страшно
  • Новини

Апокалипсис до България: Положението в Гърция е страшно

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
greqrqebsdb.png

Снощи, в светлината на продължаващите експлозии и неконтролиран огън, ръководството на гръцкото Министерство на отбраната, Генералния щаб на въоръжените сили на страната и Генералния щаб на ВВС взеха решение за предварителното изтегляне на няколко десетки F -16 изтребители от два типа – Block 30 и Block 50, които са разположени в три военни бази в Неа Ахиалос.

Общо 70 бойци са дислоцирани в три бойни бази на 111-то бойно крило в Неа Ахиалос. Според Pentapostagma има 32 изтребителя F-16 Block 30, работещи в база 330. Други 38 изтребителя F-16 Block 50 са разположени в другите две бойни бази на Неа Ахиалос, 341-ва и 347-а.

Причината са най-силните пожари, но проблемът с боеприпасите в складовете е много по-голям.

„Има две зони със складове за боеприпаси. Първата, която е така наречената “A’ Horigia”, се намира вътре в базата и съдържа боеприпаси, предназначени за незабавна употреба. Те са там, за да могат веднага да бъдат натоварени на самолетите, които са в готовност.

Втората зона, “B’ Horigia”, е по периметъра на базата на по-голямо разстояние и включва огромна пратка боеприпаси. В тази зона е имало експлозии. Тези боеприпаси са предназначени както за използване от самолетите на базата, така и за други, които могат да кацнат там, за да се въоръжат“, пише гръцкото издание.

Експертите смятат, че при най-неблагоприятни обстоятелства военната база може да престане да съществува, тъй като ще има достатъчно боеприпаси, за експлозия, сравнима с ядрен взрив.

Тези бази са недалеч от Волос, който е студентски град, където учат и наши студенти, а в самия район има и много наши гурбетчии. Намира се на около 340 км от Сандански и на 240 от Солун посока Атина.

Пожарът, който избухна в сряда, достигна неконтролируеми размери в четвъртък следобед, когато склад за боеприпаси на военновъздушните сили, разположен в района на Карамба, се запали, причинявайки силни експлозии.

Според последна информация от противопожарната служба, в Магнезия няма активен фронт, а само малки огнища на различни места. Жителите на Неа Анхиалос от Волос преживяха втора нощ на безпокойство, тъй като пожарът, който избухна в сряда, може да е в ремисия, а рискът от нови експлозии не е отминал.

Повече от 1000 души бяха настанени след евакуацията в изложбения център на Волос, който бе превърнат в приемна и зона за настаняване. В залата са поставени стотици легла, които са донесени от военни части от района, а храна е била осигурена от кетъринг компаниите на Волос.

The post Апокалипсис до България: Положението в Гърция е страшно appeared first on Новини.

Continue Reading

Previous: Възрастна жена откри изгубения си брат след 60 години, а той се оказа милиардер
Next: Стрелба в София! Почерня от полиция в ж.к. Младост 1, има ранен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.