Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Арестуваха българин в Гърция, грозят го 80 години затвор в САЩ
  • Новини

Арестуваха българин в Гърция, грозят го 80 години затвор в САЩ

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
hfgjhgjyyttt.png

Българин, който е арестуван в Гърция, е заплашван от 80 години затвор, съобщава БТВ. Той е преследван от американските власти. Вашингтон иска нашият сънародник да бъде екстрадиран по обвинения, че изпращал незаконно чувствителна електроника в Русия. Техниката е открита в България.

Милан Димитров е арестуван от полицията в Гърция през декември след заповед на САЩ. Разследване на ФБР твърди, че Димитров заедно с баща му са изпратили специални електронни чипове в Русия. Арестуваният говори по телефона в ефира на bTV от гръцкия затвор.

„Самите американци към гръцкия съд, който поиска доказателства, че тези неща са изпратени в Русия, те изпратиха отговори, че нямат доказателства, но въпреки това искат екстрадицията ми. Напълно допускам това – да се разиграе пропаганден цирк “заловихме страшните шпиони с невероятни технологии, а после не бяхме прави”, каза Милан Димитров.

Българинът е обвинен в пране на пари, заговор, в нарушения на правилата за контрол върху износа и в подаване на невярна информация към американските власти.

„За всяко от четирите обвинения до 20 години затвор – общо 80 години“, каза Милан Димитров.

Милан Димитров и баща му Димитър Димитров са обвинени, че са се сдобили със устойчиви на радиация чипове от компания в Тексас и са ги изпратили в Русия.

„Те казват, че нашата фирма е получила над 1 млн. долара, за да закупи въпросните машини и ги е изнесла в Русия. Тези машини струват 53 605 долара“, обясни Милан Димитров.

Американските прокурори твърдят, че чиповете rad-hard са били доставени от компания в Тексас, но изпратени до Русия чрез фирма в България, за да се избегне експортното законодателство на САЩ. Въпросните пластини обаче се намират в малка семейна лаборатория в София, разказа пред bTV братът на задържания.

“Това са полупроводникови пластини. Имат серийни номера, имаме експертиза от вещи лица – четири пъти доказваме, че пластините са тук. Купихме шест бройки, платихме около 600 000 долара“, каза Александър Димитров.

По думите му чиповете се използват и за перални машини, и за смартфони.

Милан е арестуван, след като е обявен за издирване от Интерпол. Той твърди, че е невинен и че не е извършил престъпление.

„Настоявам за справедливост – България да се свърже с американските власти и да ги попита що за безобразия са това“, заяви Милан Димитров.

По случая е обвинен и руски бизнесмен Илиас Сабиров. Американските власти твърдят, че Сабиров е получил закалените чипове.

Обясняват, че тези неща служат за ядрения спусък на Иран, Пакистан, служат ли ?

Александър Димитров: Представяте ли си да служат, това са обикновени памети -електронни компоненти.

Прокурорите в Тексас твърдят, че чиповете са специално направени, за да са устойчиви на радиация и екстремни температури и че са критично важни компоненти в производството на ракети и военни сателити. Българите отричат това.

„Това е един холивудски сценарий. Ние сме търгували с Русия и сме много удобен елемент, защото от нашата фирма нищо не зависи“, каза Александър Димитров.

По делото за екстрадиция от Министерството на външните работи ни отговориха: „Преценката за обявяване на лице за международно издирване, както и за наличието на данни за извършено престъпление, обосноваващо международното издирване на лицето, са изцяло от компетентност на органите на съответната държава, в случая на САЩ. Съдът в Гърция към момента е единствено компетентен да се произнесе по съществото на молбата за екстрадиция на Милан Димитров.“

От външното министерство казаха, че Милан Димитров и семейството му не са търсили дипломатите ни в Солун за съдействие.

Във върховната касационна прокуратура не са получавали информация за екстрадиция на Милан Димитров. Задържаният българин отправи молба към българската държава: „Аз съм невинен и се намирам в затвора вече четири месеца и половина, на мен ми се разсипва животът.“

Очаква се решението за екстрадиция на Върховния съд в Гърция, процесът е насрочен за 1 септември.

За реклама в “Петел” на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помня самуните бял хляб в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко
Next: Как един мъж разбра, че не е баща на децата си, заради ревнивата си съпруга. Една история от 80-те

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.